Стресът на работното място повишава риска от сърдечносъдови заболявания, посочват от КНСБ в публикация по темата на сайта на синдикалната организация.
КНСБ напомня, че дългите часове работа (55 часа на седмица и повече) водят до 1,1 пъти по-висок риск от сърдечно-съдовите заболявания и 1,3 пъти по-висок риск от инсулт в сравнение с работещите по-малко часове.
Изследвания показват, че при повече от 5 години работа на смени се наблюдават 1,07 пъти по-висок риск от сърдечносъдови заболявания за всяка допълнителна година работа. Нощните смени в дългосрочен план се свързват с 1,1 до 1,2 пъти по-голям риск от предсърдно мъждене и коронарна болест на сърцето.
Наскоро Евростат обяви тревожна статистика, според която през 2020 година в ЕС България е страната с най-висок дял на смъртни случаи, дължащи се на сърдечносъдови заболявания – 61% от всички починали, допълват от КНСБ.
Стресът на работното място може да е сред причините за възникването им. Когато сме под прекомерен натиск и чувстваме, че няма да се справим в срока, поставен от работодател или липсва подкрепа от колеги, приятели, може да се стигне до ситуация, в която сме изложени на висок риск от разболяване. Признаците на стрес са: човек се чувства разстроен, чувство на страх, безпокойство, паника, учестен пулс, сухота в устата, главоболие, проблеми със съня и др., допълват от КНСБ, като се позовават на информация на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа.
Неблагоприятни психосоциални фактори на работното място заедно с повишено ниво на стреса влияят отрицателно на сърдечносъдовата система. Заболяванията, свързани със сърцето и кръвоносните съдове (коронарна болест, мозъчно-съдова болест, ревматична болест на сърцето и др.), могат да доведат до инсулт и да завършат с фатален край.
Сърдечносъдовите заболявания водят до високи разходи за лечение и натоварват здравната система, повишават дните в болнични, което от своя страна намалява производителността на работната сила.
Освен стреса на работното място в основата на сърдечносъдовите заболявания е и неблагоприятният начин на живот, като тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотици, липса на физическа активност и други, ускоряващи атеросклерозата и метаболитната дисрегулация, допълват от КНСБ.
На сайта на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа се посочва, че психосоциалните рискове и стресът на работното място са сред най-големите предизвикателства за безопасността и здравето при работа. Те оказват значително въздействие върху здравето на отделните хора, организациите и националните икономики.
Приблизително половината европейски работници смятат стреса за обичайно явление на своето работно място, на което се дължи почти половината от всички загубени работни дни. Подобно на много други проблеми, засягащи психичното здраве, стресът често пъти е неправилно разбиран или заклеймяван. Ако се разгледат обаче като организационен проблем, а не като личен недостатък, психосоциалните рискове и стресът могат да бъдат управлявани като всеки друг риск на безопасността и здравето при работа, се посочва в информацията.
От Европейската агенция за безопасност и здраве при работа дават някои примери на условия на труд, водещи до психосоциални рискове: прекомерно работно натоварване; противоречиви изисквания и неизяснена роля; липса на участие при вземането на решения, които засягат работника, и липса на влияние върху начина, по който се извършва работата; лошо управлявани организационни промени, несигурност на работното място; неефективна комуникация, липса на подкрепа от ръководството или от колегите; психологически и социален тормоз, насилие от трета страна.
Работниците изпитват стрес, когато работата поставя пред тях изисквания, които са по-високи от възможностите им да се справят с тях. Освен проблемите с психичното здраве, работниците, изпитващи продължителен стрес, могат по-нататък да развият сериозни проблеми с физическото здраве, като сърдечносъдови заболявания или мускулно-скелетни проблеми, предупреждават от Агенцията.