Преди ден прокуратурата обяви, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинение и образуване на досъдебно производство срещу набедения за насилие обичан актьор Юлиан Вергов от колежката му Диана Димитрова. Съответно адвокатите на двете страни обявиха, че Димитрова обмисляла обжалване, а Вергов от своя страна да заведе насрещно дело за клевета и набедяване. Кой как се съобразява със законите в България и защо продължават нелепите коментари, въпреки законно огласеното становище на прокуратурата?
От началото на скандала, завихрен след като ищцата стана лице на кампания за не насилие, Юлиян Вергов запази мълчание и не коментира обвиненията. За първи път днес, след прокурорското становище, той излезе с позиция за интригата, която медиите превърнаха в национален скандал и сензация. Но пък това продава най-добре, нали?!
Днес в негова защита с позиции в социалните мрежи излязоха колеги на Вергов, които от години работят заедно на сцена и пред камера. Медиите веднага разпространиха становищата им. Ето какво написа във фейсбук Теодора Духовникова:
„За всички, които знаеха истината- тези месеци не бяха леки.
По принцип във всеки медиен скандал, най-яростно и най-шумно се изказват онези, които знаят малко или нищо. ( това, между другото, важи за всички настоящи медийни скандали). Онези, които знаят, винаги са по-внимателни и мълчаливи, защото във всеки такъв скандал са заровени грозни факти, които нормалните и деликатни хора се притесняват да изваждат на показ.
Безумно и безобразно беше това, което се причини на Юлиан и на близките му.
Грозна история. Надявам се, тя да върви към края си и да не попречи на всички онези жени, реални жертви на насилие, които имат нужда да ги чуем и да им помогнем.
Ето официалното изявление на Юлиан Вергов./бел.ред. виж линка/” .
На своята страница в социалната мрежа с коментар по нелепия случай излезе и друг от обичаните български актьори – Захари Бахаров:
„Юли е казал всичко необходимо. Аз се чудя ще се намери ли някоя неправителствена организация да поднесе едно цвете на майка му. Жена, която от половин година живее с цялата тая помия, която се изсипа върху момчето й.”
Въпросите и на двамата са резонни, тъй като месеци наред истерията покрай този, оказва се измислен скандал, облъчваше българското общество. Наистина кой и защо дирижира подобни сапунки, които се пукат за няколко месеца и кому са полезни те?!
Нормалните хора с основание си задават въпроса - дали подобни измислени скандали няма да изместят от фокуса на общественото внимание обсъждането и решаването на огромния проблем с насилието над жени, което за срам продължава и в 21 век и в България също.
Също така, трябва ли целият държавен апарат и институциите да се занимават с претенциите на всяка истерична жена, решила да обвинява когото и за каквото си ще и затова да се харчат нашите общи пари? Не е ли редно по-напред да се представят доказателства за извършено насилие срещу нея и тогава да се прави каквото и да е! Понеже тези дела не изобилстват у нас, слава на Бог, то ще е добре да се проучи и чуждият опит в тази насока. Примерно вижте как във Великобритания една жена получи присъда от над 8 години затвор за неверни твърдения за сексуален тормоз. Добре би било да се знае, че да съди може само Бог и българският съд. А и медиите, ако може, да не тичат пред вятъра като публикуват казаното-речено само от едната страна, а да се поизпотят да намерят становище и от засегнатата. Така е в журналистиката. Другото си е чиста мисирщина, както сполучливо се изрази преди време един политик.