Коментар на Калин Тодоров, журналист и писател, автор на бестселъра „Зад завесата на соца” и много други книги. Той е син на Станко Тодоров, два пъти премиер на България и председател на НС и журналистката Соня Бакиш, дългогодишен главен редактор на сп. „Жената днес”, участвала активно в създаването на дисидентския Комитет за екологична защита на Русе, откъдето тръгнаха големите промени у нас преди 33 години.
Снощи, преизпълнен с добри намерения, седнах да изгледам големия победител в нощта на Оскарите "Всичко винаги наведнъж".
Стоически го издържах един час, не видях нищо, никога, ни веднъж.
"Филм, направен от луди, за луди, да го гледат луди",
беше лаконична съпругата ми.
В едни други времена, в кварталното кино "Влайкова", с нея като омагьосани гледахме едни други "оскарови" рекордьори, като "Кабаре", "Ах, този джаз", "Мълчанието на агнетата" и "Кръстникът".
Претендентът за световно господство, освен непобедима армия и могъща икономика, трябва да предлага и културен модел, предпочитан от много хора.
С онези филми Америка го правеше. С "Всичко винаги наведнъж" и смешника Христо Грозев - Пази Боже.