Един от прекрасните български актьори – Марин Янев стана на 80 в края на миналата седмица, на 17.02.. Възпитаният, благ и толерантен артист за пореден път показа високата си класа като тихо и скромно, без излишна светска шумотевица каза, че ще почерпи колегите си в Народиня театър „Иван Вазов” днес, на 20 –ти февруари.
Пречката да не го направи навръх рождения си ден, бе гостуването на световноизвестната кино и театрална звезда Джон Малкович в Народния театър със спектакъла „В самотата на памуковите полета” на Бернар-Мари Колтес, постановка на Тимофей Кулябин.
Марин Янев е един от най-обичаните от публиката български актьори,
не случайно определян от театралните и кино критиците през годините като част от духовните „строители” на българския храм на Мелпомена. Носител е на много награди, има богата филмография.
Той е роден в семейството на театрални работници в морската ни столица Варна и от ранна възраст е запленен от магията на театъра, където буквално е отрасъл.
Завършил е някогашния ВИТИЗ, сега НАТФИЗ, където има късмета да е ученик на големия театрал Боян Дановски, и то в знаменития випуск „1967”. В неговия клас, както и в този на Методи Андонов по същото време, са властелините на сцената и на екрана Катя Паскалева, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Стефан Данаилов, Илия Добрев, Кирил Кавадарков…
Професионалното му изграждане е като при повечето истински талантливи хора, но без „връзки”, каквито ползваха по онова време предимно посредствените. И така той тръгва с разпределение от Варненския театър през 1967 г., следват изявите му в Пловдивския (1968/9), след това в „Сълза и смях“, а от 1985 г. до днес, вече 38 години е в Народния театър. Казват, че неговата роля „катапулт” е МакМърфи в „Полет над кукувиче гнездо“ (реж. Красимир Спасов) от 1980 г.
/Марин Янев и Руси Чанев в "Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси/
В Народния театър дебютира като Дон Жуан под режисурата на Младен Киселов, след което се редят впечатляващ брой силни и стабилни роли...
Марин Янев притежава прекрасен, топъл и нюансиран глас, каквито все по-рядко се срещат вече сред новите поколения актьори. Не случайно той е предпочитан и като дубльор в много чужди продукции.
А тези дни го чух оптимистично да коментира в държавния радиоефир и цитирам по памет: „...да поддържаме илюзията в хората, че не всичко, което предстои, е тъмно и безперспективно. Има смисъл, знаете ли!
Колкото и малка да е България, тя е длъжна да отглежда талантите си, да се грижи за тях. При нас надделява завистта като че ли. Ние не си отглеждаме талантите, ние ги мачкаме...”.
Повечето колеги на Марин Янев искрено го поздравиха за неговия юбилей, а е редно и Народният театър да отдаде дължимото на един от най-ярките си и всеотдайни актьори, безспорно признат за духовен „строител” на театралния живот у нас.
/снимката е от спектакъла "Хубава риба", реж. Ивайло Христов/
Приятелят и състудентът му Стефан Мавродиев го поздрави така:
„Марине, честит 80-ти рожден ден! Израснахме край морето, заедно бяхме в светлия свят на детството, заедно сме в света на театъра. Желая ти здраве, радост и те поздравявам с един тост с червено вино по грузински: Тъй както е безкрайно пред очите морето ни, така да са безкрайни дните на сърцето ти и нека Господ бог да ти даде още много-много по осемдесет! Наздраве!”