За късмет на „раздаващите“ чиновници, Панчарево е много встрани от вниманието, на което се радва центърът на София, да речем, или гигантските мегаквартали, през които има трафик колкото в средноголям град. Не е в полезрението на мнозинството по ред причини, включително и географски.
За съжаление обаче на „раздаващите“ чиновници, Панчарево има доста гласовити жители и дейно Сдружение за развитие.
Нещата, ми изглежда, се мъчат да се балансират и победите за „раздаващите“ чиновници се редуват със загуби, там положението ми се струва да е: да пробваме и ако мине – мине…
Спомням си например, че през 2020 г. жителите на общината там бяха „наказани“ с орязване на парите от капиталовата програма.
Ето сега имаме и това: „В община „Панчарево“ е внесено искане за издаване разрешение за строеж на хотелски комплекс, попадащ в чашката на езерото Панчарево“.
Това е новина, която, ако си признаем, не е достигнала до голяма част от софиянците, камо ли българите, като цяло. И, като нищо, може да си мине „под радара“ и да си се случат нещата. Едно от „удобствата“ на гигантския поток от новини е, че едни от тях остават незабелязани.
И ето това е причината, поради която не можем да си имаме хубави неща. Имаме планини, езера, море, а ги използваме за захранване на „бизнесмени“. И се прави тихомълком, надявайки се, че хората ще „гледат на другата страна“, а после – изправени пред свършен факт, няма да има какво да направят. И се прави бързо, може би за да няма време за реагиране?
Какво имаме против хотелите ли? Нищо. Когато не никнат като гъби на най-странни места. Чашката на езерото? Наистина ли това е най-подходящото място да изникне хотел? А защо не направо вътре в езерото? Да го попресушат малко и готово. Да го изключвам ли като „иновативна“ следваща стъпка след няколко години?
Ето какво тревожи жителите: „Авторите на петицията искат свикване на Местен референдум, чрез който да бъдат спрени: Смяна статута на пешеходна и велоалея в път със свободен достъп, свързващ с. Герман със с. Кокаляне!
Изграждането на хотел и прилежащите му постройки и спортни съоръжения;
Нарушаване на еко системата и еко равновесието в района на езерото „Панчарево“;
Повишаване нивото на шум и прах от множеството преминаващи през селото автомобили и тежкотоварни превозни средства;
Прекъсване на свободното придвижване и водопоя на дивите горски животни, обитаващи планината;
Индиректното превръщане на ул. „Патриарх Герман“ в алтернативен път на Самоковско шосе;
Строителството в чашката на езерото „Панчарево““.
Тоест: ще бъдат атакувани както спокойната велоалея и алеята за разходки, така и спокойствието и животът на местните представители на животинското царство. Но иначе много обичаме и сънародниците си, и страната си, и много ги пазим, и сме големи патриоти… стига да не ни пречат на инвестиционните намерения.
…
На страницата на Сдружението за развитие на Панчарево и Кокаляне хората коментират по следния начин: „Сегашната управа май раздава разрешения за кой каквото поиска. Във вилните зони се строят блокове, които можеш да видиш като къща само с голямо желание и правилен стимул“;
„… а какво ще кажеш за тази грозотия с куличките, която е точно до лятната опера? И кича развалиха!“;
„Сдружение за развитие на Панчарево и Кокаляне: Собственикът отрече, че ще прави хотел с 50 легла, а каза, че ще прави 2 къщи за по 25 спортуващи – гребци. Не по врат, а по шия! Същата работа“.
…
„Инвестиционното намерение“ придобива по-широка популярност в края на миналия месец. Тогава жителите и Сдружението реагират ето така: „Хората в района се оплакват, че им се бавят преписки с месеци, че и повече, а за този проект нашият район издава виза за проектиране за няма и един месец. Скицата е получена от фирмата на 14.01.22 год., а визата за проектиране е подписана на 11.02.22 год., по-малко от един месец! Интересно как едни биват обслужени светкавично, а други чакат за елементарни неща с месеци?!“
Интересен въпрос, нали?
Опасенията на жителите са, че освен сградата, която изникна изведнъж на брега до понтона, освен двата блока срещу кметството, сега ще си имат още един хотел, който ще „украсява“ пейзажа!
Но много по-страшното е ето това притеснение: „Ако се продължава с този темп, скоро достъп до езерото ще имат вероятно само притежателите на хотели, сцени, заведения и бани“.
И, ако ви се струва пресилено, то ще трябва да се подсетим за това как по морето собственици на терени преграждат обществени пътища, заграждат части от плажа (който в Конституцията специално е определен като собственост на всички нас), как достъпът до различни части на уж обществени терени е ограничен, заграден, завзет и откраднат от нас.
Пълзящо превземане? Как иначе да го наречем?
…
Самият терен през последните 20 години е сменял собствениците си многократно, като препродажбите понякога са били между дружества, представлявани от едно и също лице. „Схема“? Най-вероятно, да. Всичко е започнало в далечната 2001 г., когато двете дружества (с все още държавно участие тогава) Инжстрой и Софстрой се споразумяват с тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и купуват терени за толкова символични жени, че са определени като „жълти стотинки“. Един от терените е точно въпросният.
Дълги години никой не е имал намерение да строи нищо там, а само да печели от препродаване, но ето, че е дошъл денят.
Денят, в който някой прекалено бързо е разрешил пешеходната и велоалеята до езерото да изчезнат и хората да имат още едно място по-малко, на което да се разходят или да си позволят да си помислят, че са жители на европейска столица, която се грижи за тях и за чистата природа. Панчаревското езеро и прилежащата красива природа там стават все по-малко наши и все повече присвоени и моделирани.
Едно само не мога да разбера: при положение, че на този свят има вече толкова много възможности за инвестиции: от IT до храни, от производство до услуги, защото строителството в диви терени, чисти територии и с подозрителни разрешителни си остава толкова желано у нас? Защо е толкова примамливо за някои?
Когато едни чиновници бавят елементарни преписки с месеци, а така бързо разписват за строителство на място, което бърка в очите на хората и разваля красивата природа, остава не само „усещане за връзкарство“, но и много по-лошото: примамливостта у тези инвестиции е прекалено подозрителна. За чиновниците – то е ясно какъв им е интересът. Но за инвеститорите… Там остава лошото подозрение, че се купуват терени на цени, които позволяват гигантски печалби. Как става това? Прекалено (и подозрително) евтини? На друг няма да му разрешат, а мястото е красиво? Печалби от по N-стотин %? Отворена врата към прекалено бързи печалби?
А нас хората ни интересува само: кога най-после ще ни разрешат да си имаме и ние хубави неща и красиви места само за нас си – без „инвеститори“ и без пълзящо превземане, да се почувстваме все едно сме жители на истинска европейска държава?
__________________
P.S. Какво споделя един от членовете на групата на Сдружението: