1/4 от българите, участвали в глобално проучване на общественото мнение на агенция „Галъп интернешънъл“, заявяват, че ако разполагат с всички необходими документи, биха заминали да живеят в друга държава. Мнозинство от 2/3 (67%) отговарят, че биха останали да живеят тук, малцина (8%) са тези, които не могат да преценят.
Проучването на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ е осъществено в 57 държави. Общо 54 329 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
Противно на популярната представа за нагласите за миграция в страната ни, България се нарежда по-скоро на задните места в желанието на гражданите за живот в чужбина, посочват от „Галъп интернешънъл“. Желанието за миграция сред нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), например, е значително по-силно. Близки до нас в своите нагласи пък са държави като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%), информира БТА.
Обяснението за нагласите у нас може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до ситуация, в която, който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал, коментират анализаторите. Фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки, не по-различни от тези в останалите държави от ЕС обаче, също не са за подценяване.
През последните години се наблюдава и известна промяна на миграционните нагласи в страната ни като цяло – запазват се високи нивата на желание за пътуване в чужбина с цел образование, развитие, квалификация, повече сигурност и по-високи доходи, но не толкова и за мигрирането за постоянно в друга държава. Нагласите в страната ни са в съответствие със средните за ЕС, като там средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. 59% от европейците предпочитат да останат в държавата, в която са и сега, показват резултатите от изследването на „Галъп интернешънъл“.
1/3 от гражданите по света готови да мигрират
36% от запитаните по света искат да мигрират, като най-вече младите хора в затруднена икономическа ситуация са сред потенциалните мигранти. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Според изследването на „Галъп интернешънъл“ младите (до 34 г.) респонденти са значително по-склонни да напуснат страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) млад човек, участвал в изследването, казва, че ако има възможност, би искал да живее в друга държава. При младите желанието за напускане е с 8 пункта по-голямо от средното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които само 23% казват, че биха искали да живеят другаде.
Респондентите от държави с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в държави с по-ниски доходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски долара на глава от населението годишно или по-малко) изразяват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, ако държавата, в която човек живее, просперира. Сред държавите с високи доходи мотивацията да се емигрира е около 32%, т.е. половината на отчетената в най-бедните държави.
Анализът показва също, че личният доход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро слабо на мотивацията за мигриране. Именно общият доход на държавата обаче има значителна роля в нагласите по тази тема.
Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното желание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и др.
Снимки: „Галъп интернешънъл“