Щастливеца ни завеща умението не само да наблюдаваме, а да проглеждаме – да виждаме красивото, но и грозното, да възпитаваме у себе си бунта срещу бруталното в човека, срещу омразата и несправедливостта. Щастливеца никога не размаха пръст, не ни посочи дидактично кое е добро и кое зло. Той разказва и оставя всеки от нас да избере сам. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на честването в Свищов на 160-годишнината от рождението на Алеко Константинов, съобщават от пресцентъра на държавния глава.
„Както отбелязва Елин Пелин, чрез героите си Щастливеца приканва всеки от нас да се погледне в огледалото. Някой ще се погледне, ще се потупа юнашки по гърдите и ще се зарадва на това, което вижда. Друг ще смята, че огледалото е криво и той е по-добър от образа. Трети ще се замисли сериозно“, посочи Илияна Йотова в словото си пред паметника на Алеко Константинов.
Романа „Бай Ганьо“ вицепрезидентът определи като енциклопедия на човешката нравственост. „Бай Ганьо е един от малкото литературни образи, който отдавна е заживял собствен живот извън страниците на романа. Превърнал се е във вечен образ, който непрекъснато се дописва“, подчерта вицепрезидентът.
„Когато се зададат избори, всеки от нас си припомня за превърналите се в класика определения за т.нар. морални влияния – тези, които са във властта, искат да останат завинаги в нея и не подбират средствата за това. Сопите са по-силни от думите – срещу това въставаше Алековата душа“, заяви Илияна Йотова.
„В своята изповед Алеко Константинов казва, че най-злочестата съдба е, когато се разочароваш от силата на честността. Такава незавидна съдба той не искаше за никого“, посочи вицепрезидентът. „В тази изповед има и една надежда – някога някой да го оцени по достойнство. Днес няма българин, който да не се гордее и да не обича Алеко Константинов. Зад неговото критично око се крие голямата му любов към българския народ и България“, подчерта тя.