Как да разбирам това, че едни и същи „герои“ обиждат на „войнолюбци“ хората, които искат да помогнат на Украйна да се пребори за свободата си, и като им дойде ред да се изявяват на национален празник пред камери, същите не спират да възхваляват борбата за свобода?
Те какво си мислят, че правят украинците – че си играят на криеница ли? Борят се за свободата си, както българите някога. И българите са се борили срещу една прогнила империя, проядена вече от корупция и алчност, затънала в жажда за власт.
Не разбирам… мъничко поне срам или неудобство не изпитват ли? Вероятно изпитват, няма нормално човешко същество, което да остане спокойно, когато трябва да изрича такава купчина двуличия. Дали взимат някакви лекарства преди това – за да се преборят с неудобството от изричането на тези двуличия? Дали пият нещо? Ако не го правят, то… Бог да ни е на помощ от такова ниво на непукизъм на кормилото на държавата и със съдбите ни в ръцете им.
Да започнем всъщност още по-отдалече – наследниците на „столетницата“, кълнели се във вярност на партията, присмивали се на религията и наричали я „опиум за народа“, рядко могат да бъдат видени извън църква на празник. И съумяват да съхранят в сърцето си и Бога, и Сталин. Как? Ще предположа, че не им пука нито за единия, нито за другия, ето как. Важна е трапезата и властта към момента. Сега политическата мода е такава, те я следват; преди е била друга – те са следвали и нея. Принципи няма, само интереси.
Стъпвайки на това двуличие, вероятно е много по-лесно вече – оттам – да поемеш към следващото и следващото, и следващото; всяко следващо двуличие е по-лесно за изричане.
Какво се учудвам тогава, че могат едни и същи да се държат като страхливци и да плашат с лъжата, че давайки оръжие за Украйна ще се намесим във войната, а после да се пъчат пред камерите и да се кичат с гордост заради чужди победи – на опълченците – победи на смели българи, случили се много отдавна, нямащи нищо общо с наведените двуличници, хвалещи ги днес, а минута по-късно плюещи по тяхното дело с поведението си.
Не е ли казал Левски, че освободи ли се веднъж България, той ще отиде при други поробени народи – да им помага да се освобождават? Как, според вас, щеше да се държи Левски днес, ако можеше да види какво се случва в една Украйна, която се бори за свободата си?
Защо едни и същи „герои“ се пъчат по трибуни и пред камери по националните празници и говорят за това как за свободата трябва да се бориш, а слизайки долу, казват, че не трябва да помагаме на един народ да се освободи, защото така сме „удължавали войната“? Какво искат тогава?—да оставим Русия да унищожи и пороби Украйна по-лесно и по-бързо, че мир да има? Що за глупост?!
Ако след Баташкото клане американският журналист Макгахан не бе отворил очите на света за зверствата на империята към българите, ако светът не бе реагирал, ако мунчовците и зелените чорапи на онова време бяха казали: „а, я не им помагайте на българите, че мир да има…?“ М? Как ви се харесва това?
А забравихте ли, че билите се за Освобождението на България от османците в най-важния момент са тридесет и пети Брянски и тридесет и шести Орловски полкове? Съставени от украинци.
Путинистите казват: нали знаеш, че по онова време не е имало Украйна, те са част от руската империя, така че са руснаци!
И се пъчат гордо – мислят, че страшна мисъл са снесли.
А нали помните, че то и България не е имало тогава – била е част от Османската империя. Какво излиза тогава – по вашата тъпа логика – че българи не са се били, а османци, щото са били част от империята? Вие идиоти ли сте?
За „благодарност“ на войниците, оставили костите си по нашите земи, днес ги наричаме „руснаци“, за украинци дори дума не обелваме, за финландците пък хептен сме забравили, всичко слагаме под етикета „руснаци“, благодарение на гнусната пропаганда на кръстещите се в църквата довчера с насмешка плюли, че „религията е опиум за народа“.
Какво щеше да стане, ако всички опълченци българи бяха решили, по логиката на днешните ни „управници“, че е по-добре да си наведен, че мир да има?
Какво щеше да стане, ако всички чужденци, били се тук за нашата свобода, бяха като Зеления чорап и кохортата му?—да се снишим и да не се бъркаме в чужди проблеми? Да не помагаме, че да не се проточва конфликтът?
Жалка работа.
И после стъпват гордо на сцената, надуват се като преял пудел и започват за свобода да говорят и за доблест, за това как трябвало да се воюва за свободата… И като слязат, пак подкарват рефрена: да не помагам, че ще се намесим, нищо, че цяла Европа и Америка помагат и НЕ СА се намесили… Бих ги нарекъл „мишки“, но няма – мишките са симпатични животни и подозирам – далеч по-смели и по-малко подли.
А за това как работи пропагандата на подставените слуги на Москва и до днес и кой дава пари на един кремълски любител путинист да прави филм за Ботев, който е презирал Русия – дори няма да отварям уста, защото ще повърна!