Един умен и рационален управник би закрил Съвета за електронни медии, поради неговата пълна яловост и безполезност. Защо данъкоплатците трябва да бъдат товарени допълнително с издръжката на този скандален орган, който вече не върши нищо полезно, не благоприятства медийната среда, а само продуцира нелепи скандали?!
Създаденият преди близо 21 години съвет като наследник на НСРТ /Национален съвет за радио и телевизия, 1996г./ вече изигра ролята си за на медийния пазар, даде лицензи на този и онзи и е крайно време да бъде закрит. Има достатъчно други регулировчици на пазара, които, ако съвестно изпълняват задълженията си и работят по закон, повече от успешно ще заместят СЕМ. Защо правя такова предложение ли? Защото ми писна от скандалите, които продуцират от и в съвета и защото гражданите нямат потребност за издържат партийните протежета там.
Конкретно това е партизанската атака от страна на две представителки в СЕМ, които пак искат оставката на председателката Соня Момчилова и вадят нейни писания в годините назад или пък личните й мнения, споделени на личната й страница в социалната мрежа. Подобни аргументи за отстраняването й са грубо нарушение на нашата Конституция, както и на
Хартата на основните права на Европейския съюз, в която чл. 11 казва: „ 1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.”
Водевилите, целящи цензура и заглушаване на инакомислието в СЕМ обаче се повтарят с удивителна честота за краткия живот на настоящия състав на органа.
Преди време една от делегатките на демократичната общност в уж независимия съвет – Пролет Велкова, като водеща на предаване в Дарик радио коментира, че „Педофилията е страдание за боледуващите от тази болест” и т.н. и т.н. На нея обаче не й искат оставката, защото е от „правилната” страна на барикадата.
Както е известно на българите и българските журналисти, който плаща, той поръчва музиката.
Повече от ясно е, че в този съвет няма да могат работят заедно, както не успяват в парламента, в комисиите, в институциите, в обществото изобщо.
Защо да им плащаме тогава? За евтините самодейности и номера от селски вечеринки, които ни пробутват ли!