Активистка от редовните протестиращи снощи обяви, че била загрижена за хората, които не намират за кого да гласуват, та затова била под дъжда – да /ми/ни остоява правата! Реших от първо лице да й отговоря: хич не ми дреме с какво ще се гласува, стига да има за кого.
Като мен мислят явно доста хора – близо 70 на сто, които в последните години не намират свое представителство на политическия подиум. Добре, че вкараха опцията да можеш да гласуваш с „не избирам никого”, за да покажеш все пак отношение към процеса. Мнозина обаче дори и това усилие не правят – да се разходят до изборните секции. И аз не ги виня, защото това са хора уморени от напразни надежди и усилия назад в годините. От пълната незаинтересованост на политическата класа за тях и усещането им, че от тях не зависи нищо. Някои от тях може и да не са чели Марк Твен, но по свой начин изразяват убеденост, че,
ако от изборите зависеше нещо, то вероятно ще ги забранят.
Поради обществения ангажимент на професията ми, продължавам да ходя до урните, но без да избирам кой да ме представлява, защото това е мое демократично право. А като гледам сапунките, които онези в парламента разиграват, все повече се убеждавам в собствената си правота, колкото и самомнително да изглежда това. Оправданието ми е, че поне не съм замесена в свинщината, която правят т.нар.”народни избраници”.
Както сами виждате, техните напъни и усилия не са затова как да върнат повечето българи към изборните им права, а по кой от техническите начини да подават гласа си, така че да е по-удобно за тази или онази партия да си услужи с това. Ми не, благорадя!
Всички вие, партийни делегати, ми показвате само колко ви е важен келепира и как изобщо не ви пука за нас, вашите редови поданици. С огромна тъга и съжаление трябва да призная, че и през последните десетилетия, България не се променя, а само оцелява.