Гледам как новото партизанско обединение в България пръска чар като на стар Зил и павира новия път към морала в родната политика.
Като казах „новия“ обаче се присетих, че у нас левите милеят за „старото“, пробутват го като „по-хубаво“ и все натам ги тегли. Ами логично – бащите им едно време казваха, че трябва да сме търпеливи, че градим светлото бъдеще и а-ха… да дойде, то пък стана така, че синовете започнаха да казват: преди сме живеели по-добре и златните години са в миналото. И номерът мина. Защо да не пробват пак?
Интересно е как от тях се носи миризма на… (кой каза „мухъл“? я, тихо там!) на иновативна ретроградност. Мислите, че това е дисонанс? Може, но все пак… Иновативно се опитват да теглят всичко и всички назад (към безвремието на българо-съветската дружба и бозатаотшесстинки).
И си мисля: какво пък ѝ е новото на новата левица? Какво ново има в това ляво обединение на прогресивно-регресивни сили?
Все стари лица са, нищо ново няма откъм кадри. Значи това не е.
Откъм политика и идеи? Няма заявка за такова нещо.
Какво е тогава общото между тях, освен, че всички са били в БСП? Липсата на каквото и да е участие в реална власт и липсата на какъвто и да било шанс това да се случи. Не е чудесна заявка това. Навява на мисли за думи като „докопване“, „реваншизъм“ и „жажда“.
От моя гледна точка не знам кое е по-гадно: това да си от БСП или това да си отлюспен от БСП? На мен ми звучи като избор кое е по-гадно: гонорея или сифилис?, но аз съм неприятен човек без приятели, така че не е нужно да ми обръщате внимание.
Единственото ново, изглежда, е манджата с грозде, която е в разрез с всичко „социалистическо“. Но и то е старо, като се замислиш…
Но да речем, че е това. Пак не е чудесна заявка. Какво имам предвид ли?
Социалистите и „левите“ по света са „прогресивни“ (помните ли: „прогресивните сили“?), социалистите в България са консервативни. Върви, че разбери.
Социалистите по света са „за“ човешките права и са в постоянна битка за правата на малцинствата и ЛГБТ общността. В България левите (воглаве с БСП) подеха битка СРЕЩУ защитата от насилие над жени (Истанбулската конвенция), защото съзряха, че може би, евентуално, съмнително, някакъв скрит шанс има това да е ЛГБТ пропаганда. И така с един камък убиха две каузи – и ЛГБТ каузата, и защитата на жените от насилие.
Това мирише не на социализъм, а на „съветски социализъм“. На руски, болшевишки, анти-човешките права съветски империализъм, маскиран под нищо незначещата за тях думичка „социализъм“.
Разбрахте ли сега какво имам предвид под „иновативна ретроградност“ и „прогресивно-регресивни сили“? Не? Добре, да продължим тогава.
БГ лявото е пълно с фирмаджии и милионери. Хора, които са… работодатели. Е, те се борят за социални политики, социални придобивки и по-високи заплати, защото – знаем – работодателите обожават по-високите заплати, мечта им е, живеят за това…
По стар навик – направо рефлекс – те смятат, че който се е родил да лиже… да бъде близък с Москва, му е писано да е от „по-равните“ – нали знаем: всички сме равни, но някои са по-равни. Е, те са свикнали да са от „по-равните“ – тия, дето се возят на лимузини, докато Иван и Драган чакат 10 години за Лада, и живеят в резиденция, докато на Иван и Драган семействата се врат по пет-шест човека в гарсониера в някой зачукан работнически квартал.
В главите им „социализъм“ е равно на „хранилка“. И понеже те са „наш‘те хора“, предполагат, че хранилката e за тях.
И си теглят натам.
Какво мисли PES (европейските социалисти) за Путин и Лукашенко? Мислят, че атакуват демократичните устои. Мислят, че трябва да бъдат спрени, говорят за „руска дезинформация и анти-ЕС пропаганда“. Какво мислят българските „леви“ за Путин и Лукашенко? Мхм… точно така.
Американските социалисти, като например Бърни Сандърс и Александрия Окасио Кортез, са гласовити противници на режима на Путин и „за“ помощ за Украйна.
Европейските социалисти (отново за PES става дума, да) стартираха кампания за създаване на възстановителен план срещу последствията от COVID. БГ левите викнаха Мангъров и излязоха на протест срещу… ваксините и маските.
Та, единственото „ново“ в това обединение ще е или да престанат да бъдат наопаки на социалистите по света, да престанат да бъдат съветски социалисти (много силно се съмнявам), или да надградят абсурдността на „социализма“ си. И да станат още по-хардкор „интернационалисти-националисти“, „социалисти-милионери“ и „прогресивни-консерватори“.
Нормалността, ми се струва, никога не им е била силна страна, така че второто ми изглежда по-вероятно.