Детето, блъснато на пешеходна пътека в София, се отървава невредимо. Без тежки наранявания. Това се случва във вторник вечерта. Вечер, която 17-годишния Тодор Баяслиев и близките му никога няма да забравят.
Момчето пресича в района на площад „Авиация“, когато е ударено. Шофьорът бяга от мястото на инцидента и все още не е открит. Момчето пада, за няколко секунди е в шок, но си спомня:
„Усетих как шофьорът първоначално намали и спря, след което с мръсна газ продължи напред много бързо“, разказва Тодор Баяслиев пред БТВ.
Той се изтегля на тротоара, а на помощ му се притичат четирима души – свидетели на случилото се. Те му оказват първа помощ, благодарение на бързата им намеса, след броени минути пристигат екипите на Спешна помощ и полицията. Следват прегледи на място, след което тийнейджърът е откаран в „Пирогов“ за по-обстойни изследвания.
Тодор се разминава с охлузвания и натъртвания. Въпреки това е огорчен:
„Случва се да се удари някой с кола, някой-някого да блъсне, но това, което не се случва, е след това да се отпраши и смятам, че по един цивилизован и доста по-спокоен начин могат да се решават подобни неща, вместо с някакви долни изпълнения.“
Някои от свидетелите на инцидента успяват да видят част от регистрационния номер на изчезналия в тъмното автомобил. Момчето помни цвета и марката на колата: „черен голф, с ярки светлини“, а към шофьора, има следното послание:
„Бих го помолил, ако някой ден, някога отново му се случи да блъсне някого, просто да спре и да види дали всичко е наред, да се извини дори, да постъпи като човек с друг човек. Защото, ако някой ден, неговото дете го блъснат, едва ли би искал шофьорът да отпраши надолу по шосето, както се случи с мен.“
Възпитаникът на немската гимназия в София е категоричен: повече никога няма да мине по същата пешеходна пътека: „Цяла нощ гледах как да си направя друг маршрут. На всяка цена ще избягвам това кръгово. Измислил съм си пътя.“
Тодор отправя апел и към всички пешеходци и шофьори:
„Не за пръв път минавам от там, знам колко е опасно, винаги прибирам телефони, махам слушалки, оглеждам се по четири-пет пъти на всяка пешеходна и въпреки това ме отнесоха. Затова призовавам за много, много голямо внимание от пешеходците и за много-много голямо внимание и от шофьорите.“