Какъв е геополитическият подтекст на решението на ОПЕК+ да намали производството на нефт? Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков. Той е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Министерският консилиум на страните-членки на ОПЕК /11 държави/, заедно с техните колеги от ОПЕК + /13 държави/, произвеждащи общо 90% от световната нефтена продукция, взеха безпрецедентното решение да я намалят с цели два милиона барела дневно. Освен това беше решено вече министрите на нефта да се събират на два, а не на всеки месец. Сътрудничеството в рамките на ОПЕК + по настоящото споразумение продължава до края на 2023 г., а не до края на настоящата година. Главното действащо лице беше принц Абдулазиз бин Салман, министър на нефта и брат на новия министър-председател на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман /MBS/. На пресконференцията в австрийската столица, където е седалището на ОПЕК той даде витиевати обяснения за този акт на картела, според който „целта и посланието на ОПЕК e да стабилизира пазара, за да даде тласък на световната икономика на фона на очакванията за глобална икономическа рецесия в резултат на геополитически последици, които нямат нищо общо с логиката на петролните пазари“.
На въпрос на кореспондента на Ройтерс дали това не са враждебни /към САЩ-бел.авт./ действия, той отговори: „Къде виждате враждебни действия?“ В същото време в оригиналното си изказване саудитският министър използва цитат от една от „театралните постановки на Идил Имам /един от най-популярните египетски комедийни актьори, харесван в целия арабски свят-бел.авт./ Без да дава свое обяснение за логиката на своето встъпление, той рецитира следния текст от пиесата на египетския комик: „О, воня, о, воня, о, тази, о, тази, о, има следа, която се опитваме да измерим, о, няма следа и нека молитвите на Аллах да бъдат за Мохамед и нашия водач.”
Президентът Байдън заяви, че решението е късогледо, а неговата говорителка направо отбеляза, че „с този акт ОПЕК + директно застава рамо до рамо с Русия“.
Белият дом веднага реагира с изваждането на нови 10 милиона барела от нефтените запаси на САЩ,
които вече са на най-ниското си ниво от 1984 година насам. По този начин американската администрация успява, в голяма степен, да задържи цените на горивата в САЩ. Прави впечатление, че световните медии този път не говорят за проведен телефонен разговор между MBS и руския президент Владимир Путин, както обикновено ставаше до този момент преди взимане на решение в рамките на ОПЕК+. Вероятно има други събития, които повлияха върху съдбоносното за световната икономика решение, за което най-голямата производителка на нефт- Саудитска Арабия има най-голям принос.
На 4 октомври съдията във Вашингтонския федерален съд Тимоти Кили се произнесе против депозираната от бившия началник на саудитското разузнаване Саад ал Джабри жалба срещу MBS. В нея опозиционерът обвинява принца-престолонаследник, че през 2018 г. му е изпратил група агенти от службите, за да го ликвидират след неговото бягство от кралството през 2017 г. Той сравнява този опит с убийството на опозиционера Джамал Хашоги в саудитското консулство в Истанбул. Според Кили няма достатъчно доказателства, че силният човек в Рияд наистина е изпратил такива хора. В същото време обаче адвокатите на МBS са пледирали по време на делото, че то въобще не е трябвало да бъде допускано. Причина за това е,че техният клиент вече има имунитет, тъй като преди седмица е станал премиер-министър на Саудитска Арабия. Нещо повече, именно поради новото си качество жалбата, която е депозирала годеницата на Джамал Хашоги срещу MBS трябвало автоматично да отпадне. Американският магистрат е отхвърлил жалбата на ал Джабри, но все пак е дал ход на делото, което е разковничето при обяснението на поведението на саудитската страна.
Интересното в случая е, че имунитетът на чужд държавник се задейства пред американски съд,
единствено след изрично писмено становище на Белия дом. Последният може да откаже или да даде правото на съда да се произнесе по случая. Съдия Кили поиска подобно становище по отношение на MBS още в края на юли, определяйки краен срок за произнасяне на 3 октомври. Вероятно затова и той е насрочил делото за следващия ден – 4 октомври. Надявал се е президентът Байдън да даде имунитет на саудитския лидер, с което да приключат всички съдебни саги срещу саудитския принц-престолонаследник. Вероятно и ръководството на Саудитска Арабия се е надявало на подобна развръзка в съда във Вашингтон и затова е определило датата на заседанието на ОПЕК+ именно на 4 октомври. Очевидно е, че има връзка между двете мероприятия, тъй като представителите на страните-членки на нефтения картел без обяснение отложиха заседанието с един ден. Всъщност става въпрос за часовата разлика между австрийската и американската столица.
След като Белият дом не реагира на поканата на съдия Кили,
то последният определи нов срок за произнасяне на президентската институция по случая с имунитета на MBS - 17 ноември. Тази дата е 9 дни след провеждането на частичните избори в САЩ, в които демократите на Байдън са в догонваща позиция спрямо републиканците. Основният фактор, влияещ върху настроението на гласоподавателите е икономиката, в това число и борбата срещу инфлацията, предизвикана, в голяма степен, от цените на горивата. Логиката подсказва, че вероятно MBS е бил силно недоволен от бездействието на Джо Байдън, който по време на своето посещение в Джеда през юли 2022 г. реално призна младият принц за бъдещ крал, но пред американските институции на практика не го е направил.
Експерти посочват, че има още един фактор, който вероятно е възпламенил недоволството на MBS. Става въпрос за даването на имунитет на иранския президент Ебраим Раиси, който с позволението на Белия дом успя преди 10 дни да присъства и да произнесе реч пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Всичко това стана след призивите на част от републиканците това да не произтича, тъй като срещу Раиси има заведено дело в Швеция за издаване на 30 000 смъртни присъди през 1988 г. срещу членове на основната иранска опозиционна група Муджахидин Халк. Тогава настоящият ирански държавен глава е бил прокурор и е работил по делата срещу опозиционерите заедно с още други трима колеги. През март 2022 г. един от тези прокурори беше арестуван в Стокхолм, по време на негово частно посещение в скандинавската страна. Той дори беше отведен в Албания, за да бъде идентифициран от членове на въпросната иранска опозиционна групировка, чието настоящо основно седалище е лагер на 30 км от столицата Тирана.
Решението на ОПЕК е безпрецедентно,
тъй като след посещението на Джо Байдън в Саудитска Арабия се говореше, че цените на горивата ще тръгнат надолу. Това наистина се случи. От 120 долара за барел те стигнаха до почти 80. Сега обаче трендът е обратен и едва ли американските гласоподаватели и всички потребители на горива ще бъдат доволни от решението на министрите на нефта на страните-членки на ОПЕК+. Министър Абдулазиз бин Салман е прав, че актът на нефтеният картел няма нищо общо с въображаем съюз между Саудитска Арабия и Русия. Отразяването на саудитските медии на войната в Украйна го потвърждава. Те доминиращо са на страната на Киев. В конкретният случай става въпрос за ритане по кокалчетата между двама от най-влиятелните политици в света, макар и това да става задкулисно.