Светът може и да се развива, дегитализира и модернизира, но това не се отнася за нашето Мининстерство на образованието и науката. Защо ли? Ами питайте в този момент родителите на първокласници и въобще на ученици от началното образование, които продължават да мъкнат всекидневно тежки раници малко под тяхното собствено тегло, изкривяващи гърбовете ми.
Във Финландия например, където образованието е безплатно, всички учебници са качени в таблета на ученика, за да не ги носи на гръб. У нас започна новата учебна година и заваляха жалби на кахърни родители в социалните мрежи по повод на непроменимия от години факт – тежките раници на децата им. Необяснимо е защо това не се променя. Ясно е, че образованието изначално е една консервативна система, ама все пак и това вече не е съвсем така, предвид някои въведени промени в обучението, които са далеч от консервативния подход. Защо обаче нищо не се прави така щото да се обекчат тежестите от безсмисленото товарене на децата.
Една моя позната коментира, че синът й, който е първолак паднал като му качили раницата на гърба още първия учебен ден. Друга пък поясни, че торбата на нейното дете тежала цели 7 кг, вероятно за да свиква от рано с тежестите в живота. Примерите са безброй и можем да продължим да ги изброяваме още дълго време.
Медицинските специалисти докладват, че
повече от половината от учениците имат гръбначни изкривявания от тежките раници,
които всекидневно мъкнат, натъпкани с учебници и помагала. Допълнителни усложнения се появяват и от неудобните чинове и маси, на които седят в училище. Не малко са и лекарите, които твърдят, че всичко това води до ранно появяване на усложнени болести. "Могат да се появят и ранните износвания - в началото остеоартрози, след това и спондиоартрози, това са дегеративни заболявания на гръбначния стълб", побясни по темата в репортаж пред БНТ д-р Евелина Николова. Повече от половината от учениците до 15-годишна възраст страдат от различни видове травми на врата и раменете, болка в гърба и не на последно място затруднено функциониране на белите дробове.
Кой носи отговорност за увреждане на детското здраве у нас?
Въпросът е реторичен. Никой не носи отговорност за нищо в нашата държава и това е принцип, който очевидно се прилага още в ранна детска възраст към бъдещите граждани. Затова мога да си позволя обобщението, че МОН проявява престъпна небрежност към здравето на нашите деца, чрез инатлъка си да промени закоравели порочни практики в образователната система. И тук се спрях само на една от тях.