Протяжното медийно отразяване на смъртта и погребението на кралицата на Великобритания Елизабет II разбуни страстите в социалните мрежи по нашите географски ширини. Подбрах само две мнение, за да илюстрирам полюсни, противоположни и взаимно отхвърлящи се коментари. Изводите остават за нас, както гласеше един клиширан рефрен.
Ганьо никога няма да може да разбере смисъла на погребалната церемония, която се извършва в момента в Лондон.
Скрит зад опиканата ограда на мизерния си двор, той не разбира коя е кралицата и какво е значението ѝ за историята.
Не разбира защо са дошли да я изпратят най-влиятелните хора на света.
Акълът на Ганьо не може да проумее тия неща, защото е изцяло зает от лютеницата, туршиите, новите джуки на съседката, сметките за спареното апартаментче, ще дадат ли още един почивен ден, щото в четвъртък се навършват не знам си колко години, откакто България нещо си там…
Ганьо няма уважение към историята.
Няма уважение към смъртта.
Нито към живота.
Ганьо никога няма да бъде част от света.
Той гледа на света с подозрение.
Убеден е, че всички искат да го прецакат.
Те затова живеят. От сутрин до вечер мислят само как да му съсипят живота.
И не разбира, че това, което най-много го съсипва, е собствената му глупост.
Аз съм Ганьо, защото не разбирам защо не погребаха кралицата в тесен семеен кръг, а това трябваше да се превръща в световно шоу за милиарди, разиграващо се в продължение на седмици, докато тленното тяло на госпожата бавно се вмирисва в ковчега или във фризерите, независимо каква е реалността и пред кого и какво аджеба се редиха да се сбогуват хилядите поклонници в сандъка.
Аз съм Ганьо и заради това, че считам кралицата за кралица на Великобритания и на някои настоящи и бивши колонии на британската империя, но не и на България, за да се отразява това шоу денонощно в продължение на седмици.
Аз съм Ганьо и с това, че не разбирам чуждопоклонничеството на Ivo Siromahov, включително и с името му на латиница.
Ганьо има уважение към историята и помни, че поданика на нейно величество и премиер на Великобритания ни е обиждал, че ние Ганьовците се къпем само в неделя, заради което си казваме "Честито", а същите сега не щат да се къпят и се вмирисват, за да страдал Путин. Помни Ганьо и това, че онзи ни е мразел и в червата като Ivo Siromahov - Ганьовците и е искал София да се срине от бомбите им и да се превърне с поле с картофи. Ганьо помни и бомбите им и детските играчки, които са избухвали в ръцете на децата на Ганьо. Не знам дали тези работи ги помни Ivo Siromahov, но може би не е научил историята или я е чел избирателно. Ганьо помни и генерал Вазов, който така им е сритал задниците на военните на нейно величество, че чак са го посрещнали с почести. Нещо, което никога няма да направят за Ivo Siromahov.
На Ганьо му е през междукрачието какво си мисли Ivo Siromahov, че мисли Ганьо за живота и смъртта, понеже не счита клоуни за философи. Ганьо го интересуват истинските неща и ценности, а не тези, в които вярва Ivo Siromahov.
И да, Ганьо е прост селянин, интересуват го лютениците, туршиите, сметките и дори мизерния си двор с опиканата ограда, защото те имат реални и измерими стойности в неговия живот, той е стъпил здраво на земята и знае, че от това зависи неговия живот. А не от измислени герои, погребения - празници, празнодумци без стойност, чест, историческа памет и шутове - чуждопоклонници.
Горд съм да съм Ганьо. И Андрешко. И въобще - българин и селянин.