Кои са причините перманентно да ни сполетяват бедствия като наводненията, потопили и разрушили енброя села сега, защо се случват и чия е отговорността затова? Разговарям с Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи над 40 години на полето. Част от неговите земеделски площи са в потопеното от водата село Трилистник.
Според мен основната причина за тези бедствия е безхаберието на държавата и нейните институции в последните над три десетилетия. Прави се безразборна, масова сеч, след което не се чистят районите, оставят се клони, които на място съхнат и после задръстват деретата и реките. При нас, в село Трилистник, това е основна причина. Отделно е немарливостта на заетите в „Напоителни системи”. Онзи ден пръв тук дойде президентът Румен Радев , министрите на МВР Иван Демерджиев и на земеделието Явор Гечев, както и директорът на „Напоителни системи, когото попитах защо т.г. за първи път главният напоителен и отводителните канали не бяха почистени, коритото на преминаващата река Стряма, също. Президентът осигури хеликоптер и аз бях в екипа, който обследва отвисоко засегнатите райони. Като се премахне водата от реката, човек може да си помисли, че няма корито на река, а гора – толкова е непочистено леговището й.
Аз от 40 години работя в този район, но за първи път наистина главният и отводнителен канали не бяха чистени.
Изсипалите се бизо 192 литра на кв.м валежи в Карловско са също важен фактор. Те представляват 1/3 от годишната валежна норма за страната на квадрат. Това е огромно количество вода, но ако бяха взети превантивни мерки, то щетите щяха да са минимализирани.
При заустяването на р.Стряма в р.Марица, когато има голяма вълна, идва в нашия район след около 24 часа. Това го знаят всички земеделци и живеещите в Трилистник и околните села. Това време сега обаче не беше използвано по никакъв начин от „Напоителни системи”, за да се проверят дигите на реката, да се ревизират уязвимите места при евентуален голям приток на вода и както каза един мой приятел, който ми се притече на помощ „за 24 часа, ако властта ни беше събрала, щяхме да направим чудеса, да укрепим дигите и всичко, което е необходимо”.
Лично аз приветствам това, че прокуратурата се е самосезирала и ще назначи разследване на причините,
довели до тази трагедия, но да видим докъде ще стигне. Не може да се говори за „неизвестен извършител” – знае се точно кои са отговорните за поддържането на речните корита, за напоителните и отводнителните канали.
Три нощи не сме спали тук, заедно с кметовете на населените места, които са писали десетки писма до различните институции на държавата. Те от своя страна си прехвърлят отговорностите и когато се случи бедствие, започва паника, хаос и шаш.
Преди ден заедно с други стопани, включително и 20-годишната ми внучка, която е студентка, до 23 часа укрепвахме сами една дига, която застрашаваше да се скъса и да попилее още стотици декари с насаждения.
До края на седмицата ще стане ясно колко от продукцията ни бе спасена, ще оцелее и колко е заминала. От други полета с насаждения сами и на частни начала изпомпвахме водата.
Първи при нас, както споменах, дойде президентът, който реагира светкавично и извика хеликоптер от авиобазата в Крумово. Не си направиха пиар да се качат заедно с министрите на МВР и земеделието, казаха да се използва от хората, които познават района – аз и главният инженер на „Напоителни системи”, за да обходим рисковите участъци от реката. Когато приземихме хеликоптера, споделихме мнението си и с техника се пренасочи част от ударната вълна, с което се предотврати заливане на стотици дка с неприбрана земеделска продукция и заливане на ромската махала в съседното село Рогош. Надявам се този път да има широка дискусия по проблемите, които водят до такива аварии. Също така да се потърси реално и ефективно отговорност от виновните. За първи път съм свидетел на такова огромно потапяне на цели селища под вода. По мое мнение „Напоителни системи” не направиха нищо, абсолютно нищо. Досега трябваше „да паднат” поне 4-5 глави там, защото отговорност трябва да се търси.
Иначе пак ще е... до следващия път.