Коментар на Николай Милчев. Той е известен български поет, носител на много награди и отличия.
Дали ще влезем в Еврозоната, не знам. Честно казано, ми е все тая. Последните трийсетина години все сме в някакви чакални и по едно време току влизаме в някой вагон.
На мен обаче ми е все тая, защото отдавна сме влезли в Зоната на здрача. Трябва да си сляп и глух, за да не видиш, че държавата ни е гнил пън и че е затрупана с тиня, кал и камъни.
Площадът на село Слатина, заринат до небето, е истинската Зона на здрача. Пороят само освети картината, озъби я до кости и до скелет.
Питам се обаче защо потопът удари точно тези селца и точно тези забравени от света бабички и старци. Защо удари точно тях и техните козички, овчици, кокошки и зайци? Защо не удари там, където концентрацията на кичозни палати и лимузини е по-голяма, отколкото например в Лос Анджелис? Сигурно защото Бог обича бедните и безпомощните и като им изпраща изпитания, им укрепва вярата и ги подготвя за Рая?
Не ми се вярва, по никакъв начин не ми се вярва. Много по-вероятно е този ад да е защото управляващата класа в колониална България вече се е качила в кораба на Ной и плува, и се носи сред вълните, и даже се весели. Приютена на кораба на Ной, (библейския), колониалната ни администрация никога няма да се удави, колкото и да продължава Потопът.
Картината от селата Трилистник, Слатина, Богдан и Каравелово иска лопати, иска ръце, иска милосърдие и иска помощ.
Заради това, което се случи, не е достатъчно да хвърчат хеликоптери – трябва да хвърчат постове, министерски кресла, тлъсти служби, фуражки и пагони. А накрая да хвръкнем и ние всички и да не се връщаме никога повече тука.
Картината от площада на село Слатина, затрупан под петметров нанос, е като герб на изчезналата ни държава. Останали са само хаос, кал, дървета и камъни.
Това е нашата война сега – не дъждът, не облаците и пороят, а държавата е обявила война на останалите извън Ноевия ковчег същества.
А родната Прокуратура започвала проверки и се била самосезирала – търси кой е виновен. Е това е вече последната капка на Пороя и на цинизма. Знаем си ние стоката – веднага ще открият кой е виновен.