“Казват, че изпитанията, които ни поднася животът, са такива, каквито можем да превъзмогнем. Вече изобщо не съм сигурна в това... Ще липсваш на всички ни, приятелю. С трезвата преценка, оптимистичния поглед и баланса, който внасяше, когато прекалено залитахме в емоции... Благодаря за възможността и времето, прекалено кратко, в което работихме заедно. Светло да ти е там, където си.” Това пише в памет на Анастас Стефанов колежката му в Изследователския център “Тренд” Ирен Ценкова, цитирана от "24 часа".
Политологът, който е съосновател на агенцията, почина внезапно на 25 август след двумесечно боледуване от рядка болест. Семейството, колегите и приятелите му все още са шокирани от смъртта на младия мъж и не могат да повярват, че той вече не е сред тях. От “Тренд” съобщиха, че Стефанов си е отишъл само на 35 г., като оставя съпругата си и малката си дъщеря, които обожавал. Той бил отличен политолог, с опит в анализа на българския политически процес и консултирането на предизборни кампании. Участвал в различни изследователски проекти, касаещи българския преход.
“Чувствам се безкрайно наказана и ядосана, че няма да го виждам, докато съм жива – споделя пред “168 часа” социологът Евелина Славкова, която заедно с Димитър Ганев и Анастас е от хората, които основават “Тренд”. - Тъжно ми е за онези, които не са имали възможност да го познават добре. Не мога да опиша качествата му. Те са толкова много. Но искам хората да знаят, че беше изключително забавен човек. Така, както той ме е разсмивал, не мисля, че някой друг го е правил. Не мога да опиша какво богатство съм имала, че той е мой приятел.”
Евелина и Стефанов се запознават в университета чрез нейна колежка. Стават близки, когато ѝ трябвала помощ да кандидатства в магистърска степен. “Веднага откликна – допълва Славкова. - Оттам се зароди едно уникално и много специално приятелство. Тази подкрепа, която съм имала от него за всяко нещо, не мога да я опиша. Нямам думи, с които да обясня какво значи той за мен. Прощавайте, но ми е трудно да говоря за него в минало време. Не мога с една история да разкажа за него. Ние всеки ден преживявахме нещо заедно. Толкова много неща сме изживели. И лоши, и хубави. Борили сме се рамо до рамо за “Тренд”. Споделяли сме си толкова много. Наско не може да бъде събран в няколко въпроса и моите отговори.”
Без да подозира, че е за последно, Евелина говори по телефона с Анастас, а след това си пише с него в социалните мрежи за кръщенето на една от дъщерите ѝ, на която искала той да е кръстник. Социоложката разказва и как основават “Тренд”.
“Анастас измисли името на агенцията – посочва тя. - Идеята се беше породила доста преди основаването, дори често на шега. Никой от нас нямаше 30 години, когато я създадохме. Празнуваме на 1 юни. Тази година направихме 6 години. Беше голямо предизвикателство, но бяхме обединени и с ясно разбиране какво искаме да постигнем. Наско винаги е бил прекрасен балансьор. Докато ние с Димитър Ганев сме по-склонни да се палим. През тези 6 г. никога не видях Наско сърдит, ядосан, да каже лоша дума на някого. Невероятен човек. Всеки, който се е докоснал до него, може да го потвърди. Той оставя голямо наследство. Обичаше работата си. И ние ще продължим неговото дело.”
Всъщност Стефанов първо се запознава с Димитър Ганев, с когото заедно учат политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
“През октомври тази година щяха да се навършат 16 г. от запознанството ни с Анастас, което се случи в аудиторията на Софийския университет като първокурсници – разказва д-р Димитър Ганев. - Това не са просто 16 години на познанство, а 16 години на ежедневна комуникация. Още в университета участвахме заедно в различни проекти, имахме куп общи инициативи и винаги сме били наясно, че ако ще правим един ден бизнес, ще бъдем заедно. Така и стана. След завършването на университета започнахме работа на различни места. 5 години по-късно, когато се почувствахме достатъчно уверени да направим нещо ново, наше, въпросът за съдружието помежду ни не стоеше под въпрос.”
Разбира се, преди да се впуснат в сериозните ангажименти, двамата преминават през вълнуващи приключения в университета и неразделно приятелство.
“Историите са хиляди, защото имахме много интензивни студентски години, но имаше една линия, която ги маркираше – спомня си Ганев. - Наско работеше като барман от няколко месеца, преди да се запознаем, в много модерен тогава столичен клуб. До голяма степен аз, идвайки от Варна, не познавах софийския нощен живот и той беше този, който ме въведе в неговите дебри. В студентските ни години той смени няколко клуба, в които работеше, а аз бях почти всеки уикенд при него на бара.
Бях беден студент, а Наско с типичната си щедрост намираше начин как да ме почерпи, без да ме кара да се чувствам неудобно от ситуацията.”
Двамата се чуват по телефона за последно в края на юли, говорили по работа, никой не очаквал, че само месец по-късно ще има такъв фатален край.
“Клиширано би било да изброявам негови качества, а пък и трудно бих могъл да бъда изчерпателен – посочва Димитър Ганев. - Самият факт, че 16 години сме били толкова близки приятели, мисля, че говори достатъчно. Искам само да добавя, че за този период нито веднъж не сме се скарали, нито сме имали някакъв тип конфликтна ситуация. А имайте предвид, че в рамките на тези 16 години сме изкарали 6 години като съдружници, което само по себе си предпоставя много ситуации, които могат да породят конфликт. И нито веднъж, нито веднъж не сме имали сериозно напрежение помежду си. В “Тренд” тримата с Наско и Ева бяхме постигнали чудесен баланс в отношенията си.”
В агенцията много ценели острия като бръснач ум на Анастас и отличните му политически анализи. Месец преди парламентарните избори през 2021 г. през март той прогнозира, че ще има ниска активност на вота, на който ще гласуват предимно твърдите партийни ядра. Действително активността спрямо парламентарния вот през 2017 г. спада с 4 на сто - от 54,07% до 50,61%.
“Все по-широкото отваряне на партиите за “граждански кандидати” говори и за липса на ефективна селекция на кадри, а може би и за интерес към професионалната политика”, посочва тогава политологът.
През април лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нареди на депутатите си да внесат проект за мажоритарна избирателна система - един от главните приоритети на класиралата се тогава на второ място партия на Слави Трифонов “Има такъв народ”. В интервю за “24 часа” тогава Анастас Стефанов коментира, че внасянето на това предложение звучи като обезоръжаване и изземване на инициативата от онези, които преследват най-много тази цел. И наистина впоследствие темата за мажоритарния вот остана на заден план. Покрай блестящата си работа Стефанов успява да създаде много приятелства и едно от тях е с главния секретар на мюфтийството в България Джемал Фаик. “С Наско се запознахме преди около 5 години покрай съвместен проект от МВнР за проучване за нагласите на мюсюлманите в България – споделя пред “168 часа” Фаик. - Още от първия път ми направи впечатление, че е много ведър, устремен, не увърта, директно говори, паснахме си като характери. Имахме план тази зима да ходим заедно на ски в Боровец, но за съжаление, това няма да се случи.”
Двамата се чуват за последно преди месец и половина и тогава младият политолог обяснил, че има здравословни проблеми.
“Не смятах, че положението е сериозно, все пак беше млад човек – допълва Джемал. - Когато разбрах, че е починал, бях потресен, не мога да повярвам. Той беше много добронамерен, даваше обективни оценки. Никога не съм го чул да бъде краен за дадена партия. Често покрай неговата работа сме обсъждали политическите нагласи, но той винаги е бил изключително обективен. Наистина искаше да се случат хубави неща в България. Беше родолюбец. Но най-вече бе много добър баща. Например когато му звъннех да се видим на по кафе, Наско винаги ми казваше, че трябва да остави дъщеря си, която е някъде около 5-годишна, в детската градина и след това може да се видим. Винаги срещите ни бяха след 10,30 часа.
Обичаше си семейството
Помагаше много на съпругата си. Той бе хубав човек. Няма да забравя в изборната вечер, когато първа политическа сила беше станала партията на Слави Трифонов и той бе много ангажиран, постоянно идваха данни за анализ и аз реших да му се обадя в най-горещия момент в 20 часа вечерта. Той ми вдигна и аз го попитах: “Казвай, приятелю, кой печели?”. А той с най-уравновесения глас ми отговори, че след 2 минути ще ми върне обаждане и ще ми каже. На негово място най-вероятно изобщо нямаше да вдигна.”
Джемал се възхищава на Стефанов, защото до края политологът не се отказал от служебните си ангажименти, а вършел работата си дори с последни сили.
Главният секретар на мюфтийството единствено съжалява, че не е успял да изпрати Анастас в последния му път, защото семейството му пожелало да няма поклонение. Тялото на политолога ще бъде кремирано. Всички негови приятели, които дълго време ще скърбят за него, казват, че Господ прибира рано само добрите хора при себе си, където вероятно Анастас ще продължи да прави задълбочените си анализи.