В кампания сме. Предизборна. Спор няма. А онези, които знаеха, че бутонът за прекъсване на преговори на „И Така Нататък“ (ИТН) ще бъде натиснат, се готвят за тия избори много преди ние да знаем, че ще ги има. Те си знаеха, защото те бяха настроили таймера на бомбата собственоръчно.
И от известно време пространството е наситено с изключително нечистоплътни опорки и още по-мърляви смешки, целящи хем да изцапат едни, хем да вдигнат имиджа на мърльовците, защото те си мислят, че българинът не прави разлика между шоу и политика. Мислят си, че разказвачите на смешки се издигат в очите. Но те и смешки не могат да пишат, само с подигравки, тип „трети клас, втория срок“ се справят.
Толкова си могат, какво да се прави.
Осигурените доставки газ са пренебрегнати, повишената производителност в страната – все едно не се е случила, увеличението в износа – също, фактът, че БДЖ излиза на печалба ЗА ПЪРВИ ПЪТ през последните 10 години… никой не си помисля да го спомене.
За сметка на това обаче имаме хаджията с тениска Harvard Law, по къс ръкав, в парламента, да се прави на смешен, уж подигравайки се на Лена Бориславова. Може би тайно я харесва и се опитва да ѝ спечели вниманието, знам ли? Интелектуален пубертет какво може да измисли? Ей на толкова е от това да ѝ дръпне плитките.
Емил Джасим хубаво ни подсети нещо, което в целия кален цирк бяхме забравили: класната на хаджията от Класическата гимназия, ПУБЛИЧНО се отрече от него! Публично. А той седнал да се подиграва на Лена, която е завършила Харвард.
Драги читателю, как стигнахме до това хора по тениска да се подиграват от трибуната на Народното събрание на някого за това, че е завършил престижен университет?
Как пуснахме тези интелектуални джуджета да ни управляват? Кой пожела ТАЗИ представителност в парламента? Ние къде спяхме през това време?
Ще цитирам част от поста на Джасим: „P.S. Къс ръкав в парламента... Направо следващия път с диагоналката. Баси нещастника“[…] „И наистина не знам от къде такава интелектуална и политическа карикатура като теб вади това самочувствие“.
…
Предозирахме, ми се струва, с чалга-патриотизъм, анцуг-класа и мутро-интелектуалност, от които лъха на крадени вицове и чесън. Учителите са им дали знания и умения, които те трансформираха в схема за подигравки, на други от тях им дадоха музиката, те я трансформираха в чалга за пари. Накрая им дадоха властта и държавата в ръцете, те я превърнаха във всичко, което им е познато: чалга и подигравки… и крадени смешки.
Но и по-зле ще става…
Попадна ми, чрез чудото на Facebook алгоритъма на споделяне и откриване, един социален експеримент на Георги Копринов, който е положил труд, за да изчисли средния успех на българските ученици в 12 клас.
Страшно е.
Ето какво пише той: „В България има малко над 900 средни училища. От тях близо половината не могат да минат 3,50, а близо 1/3 имат под 3,00! След 12 години образование нашата образователна система бълва обречени полуграмотни хора, които навлизат в живота, създават семейства със съответните ценности, генерират БВП, гласуват… От тези хора животът ще изисква да управляват семейни финанси, подписват договори за всякакви услуги, избират партньор, възпитават следващото поколение и, според законите на демокрацията, да участват в определянето на общото ни бъдеще. И след 20 години, когато вече са в разцвета на силите си, да плащат нашите пенсии“.
0.о
„…средният успех на всички дванайсетокласници от цяла България е 3,47. Това включва всички елитни гимназии и частните училища!
В този контекст не е учудващо как обществото ни с лекота възприе внушението, че да си умен и красив е нещо лошо, а като гледам е на път да анатемоса и образованието в Харвард. Тази полуграмотна маса вече действа предимно по инстинкт, който ѝ говори да се освобождава от различните. Така малкото умни деца отиват да учат в чужбина, където и се установяват. А ние тук наивно разчитаме на младото поколение…“
…
Ново поколение вярващи в кемтрейлса, врачки, червени конци, уроки, захар по пътищата вместо ремонти, Ванга, Путин, най-древната нация, световния заговор…
…
Мислех да пиша и за опорките, но те дори вече не са опорки. Нивото така падна, че сценаристите на „Прехода“ – едно, че вече не се стараят, второ, налага им се да свалят още две-три врътки от потенциометъра за дебилност, защото така затъпиха публиката, че се наложи да опростят сценария. Вече ловят шараните на бастуни, защото кукичките са прекалено префинени за тия риби и не вършат работа. Така се роди и опорката за руския газ, дето го купуваме от Гърция. О!... тази ще се върти тепърва в пространството и пак, и пак – предизборно.
Така се върти и слепотата на прокуратурата, която все гледа на другата страна за големите играчи. Няма доказателства, бе!—какво да се прави. Няма!
И корупция няма! И тръбата не била на Путин! Балкански поток бил, не „руски“.
И Путин бил прав, не целият цивилизован свят! Цивилизованият свят е тъп „хамерикански“ и „харвардски“ джендърски, келеши, дето даже не лъхат на чесън, какви мъже са, какви държавници!
Какво?... Още се чудиш за Гърция и руския газ няколко реда по-горе ли? Добре, да обясним. Гърция има собствен добив, има внос от Русия, има внос от Азербайджан, има внос от САЩ, Алжир, Египет, Катар, а и от още доставчици. Малко над 20% от газът им е руски. Как точно от целия обем, те отделят ИМЕННО руския и без разрешение от Газпром, ни го продават? Как го отделят, ми е особено интересно. Как избират кои точно молекули от микса в хранилището са руски, че ги хващат и – за да им е смешно на нашите разказвачи на смешки и опорки – ни ги пращат?
Ама… кой да се замисли, то и Дърева беше написала цяла статия по цитати от Пол Кристи, дето не съществува, дето бил изпълнителен директор на Института за глобални перспективи на Колумбийския университет, който също не съществува, в интервю на „известния“ немски седмичник European Economic Journal, който също не съществува.
Важното е да се подиграваме на Харвард, да ходим по смешни тениски в парламента (скоро – и по диагоналки), да даваме светъл пример на новото поколение тройкаджии, които ще живеят на санитарния минимум мислене за едно човешко същество – колкото да умеят да си връзват обувките и да не забравят да дишат. И така... весело е, хубаво и отвсякъде се чува музика.
...