Национална стачка обявиха зърнопроизводители от цялата страна, притеснени, че вносът на пшеница и други зърнени култури от Молдова и Украйна в момент на активна жътва, ще навреди на самите тях. Напрежението и противопоставянето се обостриха и по тази нажежена линия.
В социалните мрежи се поведоха поредните караници и кавги по темата. Някои нарекоха производителите на хляба ни „субсидоеди” – затова, че има зърнопроизводители, които ползват в дейността си различни целеви евро субсидии.
Други отвърнаха на първите, че те пък са „грантоеди”, които също ползват чужди парични порции, но без да правят добавена стойност, а само за лични облаги.
Не са малко и любителите на конспирациите и диванните „експерти”, които завидяха от пред екрана на земеделците, че били „арендатори”, че карали лъскави джипове и прочее излияния на хора, които вероятно никога не са стъпвали на нивата и не биха поели отговорност за производството на два житни класа.
Какво се случва на полето и как държавата защитава националните интереси на нашите зърнопроизводители?
Потърсих мнението на един такъв производител от Шуменско – Веско Божанов. Ето какво каза той:
„Според мен управленците от Министерството на земеделието, и на всички други по веригата, са национални предатели. Те ще закрият бранша, ако официално веднага не обявят, че ще регламентират ясни правила за вноса на пшеница от Молдова и Украйна, която е от реколтата миналата година. Този внос е освободен от данъчни налози и не се прави никакъв фитосанитарен контрол.
Нас ни правят на луди от проверки, заверки, доказателства от къде вземаме посеви, с какво ги третираме, по колко пъти и т.н..Според много колеги, вече имало идея да се смеси зърното от безконтролния внос с нашето, в резултат ще стане пълна каша без никакво качество. Това ще ни свали имиджа на държава-производител на хлебна пшеница с високо качество. След което надали ще ни потърсят купувачи от Франция, Испания и други развити европейски държави.
Застрашени сме и от това, че през в края на август ние теглим кредити, които можем да обезпечим със стоката си и да гарантираме необходимите падежи, плюс лихвите по главниците. Търговците знаят, че средните производители с по два склада, които отглеждаме по 4 култури, играем малко тото, защото не можем да ги смесваме. Сега трябва да продадем на зелено слънчоглед, за да имаме по-малка необходимост от складова база. Другият вариант е да продадем пшеницата, за да имаме складова наличност. Ако не можем да продадем и двете култури, а през септември дойде и реколтата от царевицата, тогава вече става опасно за нас. Ако оставим царевицата до Нова година на полето, има опасност от кражби и съсипия на труда ни.
Тази година имаше голям шанс за средните производители като мен, защото добивите са добри, качеството е на ниво. Но...ето затова казвам, че онези, които са взели решение да внасят продукция отвън, са национални предатели.
Зърнопроизводството в двете цитирани държави, дори в условията на военни действия, там е много по-евтино, отколкото тук. Защото там и семената, и торовете, и тракторите са си местно производство. Докато ние тук всичко внасяме, за да произвеждаме и това неминуемо оскъпява процеса.
В съсипията на бранша сега има и политика, и икономика, и джамбазлък.
Сигурен съм, че някои хора ще си напълнят банковите сметки на наш гръб, защото не е ясно дали ние ще можем да се издължим на банките. И догодина няма да ни дадат възможност да завъртим следващият цикъл.
Тъжно, безнадеждно, жалко е всичко това.
Нямам представа как ще реагират хлебопроизводителите, дали ще отстояват качеството на брашното за своите изделия, или ще вземат от по-евтиното вносно без никаква гаранция за качество.
Румънците как решиха този проблем?
Държавата там сключва договори с вносителите на освободените количества пшеница реколта 2021 от Украйна, в която не се знае какво има. В тези договори изрично се забранява доставките отвън да се смесват с тяхната собствена реколта. Има и клауза, който задължава колкото се купува отвън, толкова да се изкупува и от местните производители. А тук родните производители – кучета ги яли, както казва народът ни.”
Това е положението. И сега, и преди по нашите географски ширини спасяването на давещите се, е в техните собствени ръце.
За кого е чудно тогава, че все повече хора не уважават институциите, администраторите, политиците - никого и нищо...