Другарката Мутра… Митро… както там ѝ беше името – нещо не го е дообмислила много добре: ние без нея ще си се оправим много добре; тя обаче се прибира в страната, която е особено, ама особено благосклонна към провалилите се служители. Нали? Като сложим и че брат ѝ е малко в немилост – заради подкупи и корупция – картинката за другарката съвсем не е приказна.
Но по-важното сега е друго.
Уважаеми софиянци от квартал „Изгрев“, тия май ще провеждат „специална операция“ по „преместване на работното си място“, така че: пазете си пералните, бялата техника и тоалетните чинии.
Знаем, че си взимат каквото си нямат в могучая.
То е ясно, че от посолството ще си вземат и дограмата, и крушките, и контактите от стените, но вие си пазете къщите, заключвайте като излизате и не оставяйте нищо без надзор, поне докато не се изнесе и последният Чапаев.
…
А вижте на българските чебурашки КОЕ им е НАЙ-големият проблем. Ние подозирахме, че е това, ама не сме си и представяли, че ще си признаят на глас.
За изгонените седемдесет шпиони… „Не считаме, че има нещо друго по-важно за страната ни в този момент“, обърна се Гуцанов (БСП) към Иванов.
Майко-о-о-о-о! Нямало нищо по-важно за бесепе от руските шпиони.
Инфлацията? Ц!
Здравеопазването? Ц!
Падането на правителството? Ц!
Дори фактът, че те изгубиха властта? Не!
Че COVID се завръща, маймунска шарка, продоволствена криза, дестабилизация на парламентаризма, изпуснато образование, престъпност, …, …, … да не изброявам още…
Не. Всичко това е ПО-МАЛКО важно от седемдесетте руски шпиони и другарката с мундира, която плаши, че ще ни напусне.
Държите се все едно гаджето ви е заплашило, че няма да ви пуска повече – лигавите се, излагате се, на маймуни ще се направите, само и само да… нали!
Вижте, другари, не се притеснявайте, ще оставите IBAN, ще ви превеждат от разстояние. Кое ви притеснява?
Най-важно им било руското посолство и губернаторката…
…
Само да напомня, че последния път, когато тия скъсаха дипломатически отношения с България – през 1886 г. – България се обедини и започна икономическият растеж и истинският просперитет за страната ни.
1886 г. Александър III се ядосва, че България се обединява (княжеството с Източна Румелия), оттегля генералите си, наказва Батенберг жестоко и насъсква султана да нападне България. Но въпреки това, именно когато скъсват „връзките“ с нас, започва възходът на страната ни.
Така че – довиждане, лек полет, внимавайте като заобикаляте Украйна на път за вкъщи и не се връщайте. Стойте си в могучая.
…
Интересно е, че партньорите от „евроатлантическото пространство“ на медийните представления и постановки се писаха в подкрепа на действията срещу руските шпиони, но…
… но отново обвиниха Кирил Петков, че е тласнал към проблем и дипломатически скандал.
Значи: подкрепят направеното, но осъждат този, който го е направил. Точно като с Македония – френското предложение е най-доброто за България, Кирил Петков обаче е лош. (????)
А де…
Спор да става, партии да се клатят, гласове да се преразпределят. Битка за власт. Страната ли? А, страната…! Кво ти пука за страната?
И сега пак – гоненето е добре, Кирил е зле. Хем … докрая, хем душата в рая. Личният враг си е личен враг, ама си е важно да заемеш правилната позиция, че приятелите ти в Брюксел гледат зорко, а и малко им писнà.
…
Само да напомня още нещо:
През 1886 г. тия не си тръгват баш мирно и тихо, та едва ли и сега ще го направят. Тогава плащат на провокатори да правят протести (звучи ли ви познато?), пращат два военни кораба в Черно море да ни плашат с война (пак ли ви е познато?), в различни български градове започват антиправителствени демонстрации, умишлено довели до размирици – всичко това уредено от руски агенти и „дипломати“.
Така че, ще трябва да се внимава с тия, кърлеж се вади внимателно.
Да видим обаче дали някой в кораба-майка Русия ще ѝ се върже на губернаторката и наистина ще прекъснат дипломатическите отношения или просто ще си я приберат и ще я сменят с някой малко по-уравновесен. А може пък това да ѝ е целта на другарката – да е уморена от кариерата и да иска да си почине, ама да не ѝ дават. Затова да прави всичко възможно, за да я разкарат.
Защото… тя наистина направи всичко възможно, за да я разкарат – или нашите, или техните.