„Елена Гунчева от „Възраждане“ се отказа да напуска парламента и ще става независим депутат”. Тази новина ми осмисли деня. Таман се чудех как ще оцелява тази жена върху болните си крака, които имахме съмнително удоволствие всички да гледаме в социалните мрежи. Пак там се носят разни слухове, че госпожата щяла била да става "умна и красива", ама знае ли се...
Разбирам, че тлъстите възнаграждения от по 6-7 бона месечно на парламентарни немукаедци са твърде съблазнителни за тленната човешка природа. Обаче продължавам да не разбирам –
има ли такова животно като независим депутат, избран от партийната квота на определена партия?!
И ще продължавам да задавам този прост „ленински” въпрос до откат. Или поне докато не променят сегашната перверзна партийна избирателна система. Защо ли?! Ами защото партиите все ни пробутват някакви еленигунчевци, които гледаме и се кръстим с двете ръце кой ги пробутва и защо трябва да им плащаме заплати. Те далеч не са така нуждащи се като онези близо 40 на сто българи, които едва свързват двата края, както ни информира преди часове Евростат.
Не стига това, ами подобни персони от партийните листи нерядко ни маскарят пред наши и чужди високи гости и форуми. Не знам за вас, ама на мен яко ми писна от такива непредставителни фигури. Непредставителни, защото като независими те не представляват никого. А от кого и как са зависими, само те могат да си кажат. Както любезно и витиевато се обърна преди години президентът Петър Стоянов към премиера тогава Иван Костов.
Та, кажи си , Елено! Ще ти олекне...