Хора, които слушат Цеца, за Бийтълс викат: мàни ги тия!, а театрите ги ползват само като ориентир по картата (като свиеш покрай оня театър, у десно…), се възмущаваха, че културата страдала от противоепидемичните мерки.
Дали защото им се искаше да няма мерки, за да ходят на кръчма? … Никога няма да разберем. Нали…
Хора, които довчера се клели в Сталин и крещели с пяна на уста, че религията е опиум за народа, днес се кръстят, малко нескопосано, но показно и със замах, ако има камера – по три пъти, по пет пъти.
Хора, които сън не ги лови и от сутрин до вечер говорят как трябва да се снишим неутрално, дойде ли празник и помиришат ли трибуна и микрофон, изведнъж стават смели лъвове, берящи славата на минали битки… водени от други, разбира се.
Мухльовци.
Българите, казват те, СМЕ спасили (слагат се и те в числото) българските евреи. Българите СМЕ подслонили арменските бежанци…
Мухльовци.
Че и тарикати. С чужда пита помен правят.
Ние не СМЕ нищо… ние не СМЕ били родени тогава. Сега е нашето време и сега се показахме колко струваме.
Стана наскоро въпрос за това. Е, наслушах се на обяснения и оправдания. Ето едно от „любимите“ ми: арменските бежанци не били толкова нагли, колкото украинските днес… 0.о…
Но, като цяло, преобладава грухтенето без особени аргументи.
Те толкова си могат.
Мене лично би ме било срам да говоря за чест и храброст, да сляза от трибуната и да заговоря със страх как трябва да сме неутрални, че сме малки и трябва да се снишаваме. Мен и сега ме е срам. Заради тях. И от тях. А те не усещат собствената си смрад на цървули и гордо се перчат пред камерите.
Един служител на чуждо правителство, маскиран като български политик, си позволи да нападне кабинета на кмета на София – столицата на България. Никаква реакция. Мълчание. Полицаите са гледали отстрани. От министри до членове на партийни централи, от офицери до последния кибик сеирджия… всички чакат „някой“ да направи нещо. Някой друг. Митичната фигура НЯКОЙ. И мълчат, като зашити… Е, празници са, айде да си починат първо, пък после – я ще направят някое изявление (това им е силата), я народът ще е забравил вече и няма да има нужда.
А оня вече знае, че всичко му е разрешено и последици няма.
Българи се биха в подлез на СУ, той извъртя нещата, че украинци били нападнали българи, а другите подлоги и душевни уроди – които и за журналисти се имат, някои от тях – преповтарят измислиците му. А някакви въшки се изправили да се бият срещу българи, за да бранят паметника на окупационната червена армия, която уби България.
Митрофана се хили мазно на една страна, намествайки дирник в луксозния стол в губернаторския си дворец и споделя със слугите си, че местните говнояди са дори евтини.
Заслужавате си съдбата. И „най-бедните в ЕС“ е прекалено за вас. Най-бедни в света пò ви приляга. Защото душевно и духовно сте там в класацията.
Как стигнахме от генерал Иван Колев до… ген. Радев и ген. Янев? Къде сбъркахме? Какво сбъркахме?
Как стигнахме от Христо Ботев до Копейкин?
Наистина ли за 45 години социалистическо руско робство и 30 години псевдо-преход и фалшива демокрация, дирижирана от кремъло-софийски ченгета, те успяха да убият България и българския дух, който и османците не можаха за 500 години?