Какви ще са последиците от спирането на доставките на газ от Русия за индустрията ни и ще изпадне ли тя в шок и колапс? Питам експерта Георги Касчиев, който е атомен физик. Като професор той е водил курсове по “Основи на ядрената техника” и “Радиационна защита” във Виенския университет. Родом е от Шумен. Започнал е кариерата си в АЕЦ Козлодуй, където работи от 1972 г. до 1989 г. Преподавал е в Техническия университет и е бил част от американската компания „Уестингхаус“. Касчиев е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. По време на правителството на Иван Костов от 1997 г. до 2001 г. е бил председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ, сега Агенция за ядрено регулиране – АЯР).
Според мен и "Газпром" и "Росатом" са инструменти за политическо влияние на "човека от Кремъл". Лично за мен решението му да спре доставките за България и Полша бе изненадващо, но определено това не е бизнес решение, а изпълнение на заповед от Кремъл. За сетен път стана ясно, че не бива да се осланяме и да разчитаме на някакви договорености с Руската страна. Помните как през 2009 година също беше спряно подаването на газ за България, макар тогава да имаше официално предупредително писмо до Министерството на енергетиката, на което никой не беше обърнал внимание от тогавашното му управление от страна на социалистите и си спомням, че ексминистърът беше разбрал едва ли не в понеделник като отишъл на работа.
Този път обаче ситуацията е съвсем различна. Не е бизнес-отношение изведнъж да прекратяваш сключен договор с ултимативно поставяне на край, без разговори с партньорите.
Бързи мерки в сегашната ситуация, практически не са възможни. Повече от 10 години при управлението на ГЕРБ бяха саботирани възможностите за диверсифкация.
Още през 2009 г.стана ясно, че трябва да се намерят възможности за инвестиционна стратегия за развитие. Единствена възможност беше да се обърнем към Гърция, но те пък се изявяваха като руски протежета и саботираха и тази възможност. Така 13 години след предходната криза ние все още не сме построили не толкова дългия газопровод до Гърция. Ще си позволя да припомня, че Суецкият канал с кирки и лопати е бил построен за 11 години.
Сега аз съвети не мога да си позволя да давам. Но мисля, че първо трябва да се търсят възможности вътре в страната за пестене и намаляване на консумацията на газ, доколкото е възможно.
Проблемът е, че газът се използва като гориво и това не може така лесно да бъде заменено, особено в специфични производства като правенето на торове, на цимент, на стъкло и т.н..
Малки са възможностите за доставяне на газ от други източници. Или пък да заложим на това да се използват количествата от Чирен, където няма големи запаси. Картината с газа у нас никак не е радостна.
До следващия отоплителен сезон има време и аз се надявам до тогава да се пусне газовата връзка с Гърция и че няма да се стигне до авариране както стана с ПАВЕЦ "Чаира".
Не ни остава друга възможност, освен да разчитаме на увеличаване на доставките на втечнен газ и да получим солидарност от нашите партньори в ЕС и САЩ.
Докъде обаче ще стигне Владимир Путин, само може да се гадае.