Къде са сега онези, които плачеха за „другата гледна точка“?
Къде са онези, които маршируваха из виртуалното пространство и из реалното такова, за да цапат и двете с плача си за „свободата на словото“, която е отнета от руската пропаганда?
Къде са?
Къде бяха през всичките години, в които режимът на Путин затваряше журналисти и спираше медии, прокарваше закони и затваряше историци в затвора, защото са разследвали сталинистките престъпления?
Къде бяха наистина и защо се сетиха, че има свобода на словото, чак когато забраниха държавните руски телевизии, които сеят опасна пропаганда по време на война? Къде бяха преди това? Сън дълбок ли сънуваха?
Или „свободата на словото“ важи само за любимите държавни руски телевизии?
Защо не гледат нормалните руски телевизии – независимите от държавата, изтиканите?
Къде бяха, когато убиха Немцов?
Къде бяха, когато убиха Политковская?
Къде бяха, когато Путин арестува и затвори свободата на руснаците?
Къде бяха, когато Путин унижи Русия и унищожи бъдещето на руснаците? Нали много ги обичат руснаците, защо не плакаха за свободата им толкова години? Или за тях само Путин е руснакЪТ, другите са пълнеж?
Къде са сега да обяснят за руската държавна телевизия, която представяла „другата гледна точка“?
Ето ги представячите на „другата гледна точка“ – затварят в затвора за друга гледна точка.
Няма я „другата гледна точка“… почти 20 часа вече никой не знае къде е тази жена. Никой не знае къде е „другата гледна точка“. Затворена е някъде. Жива ли е? Кой знае?
За рубладжиите – да ви приседне. Никога мижитурките и професионалните роби не са се радвали на друго освен презрението на свободните хора.
За другите… вие не сте „полезни“ идиоти, обикновени сте. Безполезни, както се оказа след провалените инвестиции на кремъл в пропагандата.