Първото преброяване на София след Освобождението отчита 20 501 жители на столицата. Това разказа в интервю за БТА Вера Бонева, професор по история на България и музеология в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
Проф. Бонева припомни, че първото демографско изследване на населението у нас е осъществено в началото на 1881 г. от Националното статистическо бюро, чийто ръководител е Михаил Сарафов. След обработката и оповестяването на данните той пише „Студия върху населението на град Средец“, както все още са наричали София тогава, съдържаща любопитни данни. Тя е публикувана в официалното издание на Българското книжовно дружество, предшественик на Българската академия на науките (БАН).
„Студията е ценна с това, че съдържа изключително точни и надеждни данни от експерт, който е организирал самото преброяване. От друга страна тя е моментна снимка на демографията на столичния град две години след неговото прокламиране за столица и създаването на новия му статут. Знаем, че в навечерието на Освобождението от османско владичество София е обитавана от около 20 хиляди жители. Преобладавали са мюсюлманите, а българите са били между седем и осем хиляди. В рамките на две-три години след Освобождението картината се променя много рязко“, разказа още проф. Бонева.
Тя посочи, че като брой населението на столицата след Освобождението е съизмеримо с това от предосвобожденския период, но е променена структурата му. Преобладаващ е броят на българското население, което е съвсем естествено, тъй като част от мюсюлманите са напуснали града в резултат от войната, припомни историкът.
„Статистиката отчита малко над 14 хиляди българи, които съставляват почти 70% от населението. Вече доминантно градът е български. Разликата в цифрите идва основно от пришълци. Това са хора, идващи от другите центрове на Княжеството България, основното от севернобългарските селища. Хората идват в София за назначение на държавни служби, както и като войници и офицери. Запазва се и многоетничната структура на града. Освен православни българи, има и българи католици, протестанти, представители на Арменската православна църква. Има голяма еврейска общност, над четири хиляди души, както и мюсюлмани“, каза още проф. Бонева.
Според нея откроим е и малкият процент на население от Македония и Одринска Тракия, която тенденция се променя след бежанските вълни в началото на XX век и след Балканските войни 1912-1913 г.
„Статистиката отчита, че в града след Освобождението се говори на 26 различни езика, тъй като в него пребивават чужденци, консули и чуждестранни търговци. Този многоезичен и многоетничен характер, независимо от доминацията на българите, е ценен с оглед на нашата културна, политическа и обществена история“, допълни още тя.
По време преброяването е направена и подробна статистика на жилищата. Тя показва общо 2600 къщи, в които живее населението на столичния град. На една къща се падат около шест жители, което е нормално за тази епоха, отчете проф. Бонева. По думите ѝ друга особеност е, че населението на града е много младо, тъй като в епохата на XIX век семействата са били многодетни. Процентът на децата е бил много по-голям от този, който е присъщ на индустриалното и постиндустриалното общество. Данните показват и високата детска смъртност. Има статистика и на браковете, която показва висока брачност. В онова общество бракът се е считал за задължителна норма, припомни тя.