В това видео можете да видите бившият вече военен министър Стефан Янев да говори за интереси и по-конкретно да намеква за „чужди интереси“.
„Пропагандни кампании в нечий интерес“, са думите му.
Всички се досещаме, че намеква за влияние на НАТО над българската политика. Но „чужди интереси“ в момента се използва и за влиянието на руското посолство, както и директно дирижирана от Кремъл позиция на някои български политици, които очевидно се държат наопаки на целия цивилизован свят.
(Той самият попадна сред споменаваните имена)
Има подозрения, че изпълняват чужда воля, подчинена на Кремъл. Доколко това е така, само те и евентуално, ако има такива, техните руски шефове биха знаели това. Ние няма как да го знаем на 100% и да заявим: да, така е. Правим обосновани предположения засега. Разследване би могло да покаже дали е така или не.
Това самò по себе си, ако е истина, представлява заплаха за тях и означава, че още по-ожесточено ще защитават позицията си, надявайки се техният „работодател“ да спечели войната. Ако ли не, ролята и позициите им ще са доста… те си знаят, ние ще кажем само „глупави“.
Но сега по същество:
Според… ще го наречем „поведенческата психология“ за по-лесно, има редица начини да се определи дали даден човек лъже или не, за кое лъже и за кое – не (защото в един разпит може да лъже за едно, а да казва истината за друго). Езикът на тялото, разбира се, е сериозен индикатор.
Когато например един т.нар. нарцис (човек, който страда от narcissistic personality disorder) лъже, той се изправя пред факта, че осъзнава поведението си, но те са сравнително… страхливи не, но да кажем „притеснителни“, когато изричат неистини или когато нещо ги тревожи.
Поглеждането встрани е страхотен индикатор, защото тогава – за секунда – се демонстрира притеснението.
Това поведение важи с пълна сила и за обикновените лъжци, които не страдат от narcissistic personality disorder, но (колкото и да е странно) за тях е по-лесно да се прикрият, отколкото за един нарцис.
Странно е, защото хората с девиантно поведение лъжат много повече, но обикновените хора мога да прикрият някои тикове по-добре, макар да им липсва „фантазия“ в надграждането на фалшиви факти.
Ето ви един експеримент, за да научите дали някой казва лъжа за дадено нещо („пак заповядайте“ за справката): изберете си въпрос, чийто отговор знаете и подозирате, че човекът насреща има интерес да ви излъже. Да кажем: знаете, че даденият човек е пипал нещо ваше, видели сте го тайно или на видео, но той не знае. Задайте си въпроса: ти пипа ли това? И го наблюдавайте в очите.
Когато лъже, ще погледне само за секунда настрани. Не през цялата тирада, а само в момента на изричането на лъжата, после пак ще си върне погледа на вас.
После му дайте малко време да се отпусне и уж небрежно попитайте онова, което наистина ви интересува и не знаете отговора: а ти ходи ли еди-къде-си; видя ли се с еди-кой-си; получи ли от него това и това?
И го гледайте в очите. Както е излъгал за това дали е пипал въпросното (споменато горе) нещо и е погледнал настрани, така ще го направи и сега.
Това е и метод за още нещо, не само за определяне дали лъже или не, а и дали лъжещият е психопат. Което вече навежда в друга посока, а именно: дали заподозреният може да носи отговорност за действията си или не. Но това е следваща съвсем различна стъпка.
Разликата е следната: обикновен човек или „нарцис“ 9 от 10 пъти или 10 от 10 ще погледне встрани за секунда, докато психопатът няма този механизъм и той може да ви гледа втренчено в очите и да ви лъже без окото му да мигне. Но това е вече съвсем друга история. Индикаторите не могат да бъдат използвани за правене на заключения, те са именно това – индикатори, толкова.
Да се върнем на нашето видео.
Забележете какво става с погледа на бившия министър в това видео --> на минута 01:01 от обръщението, когато казва думите: „пропагандни кампании в нечий интерес“.