Всяка една война е престъпление срещу хората, колкото и да е обоснована от гледна точка на започващите я. Това заяви през сълзи Ваня Джаферович при гостуването си в предаването "120 минути" по bTV.
Сраженията в Украйна върнаха бившия футболист към тежките спомени от неговото детство, когато едва 8-годишен е принуден да напусне родния си Босарски Брод в Босна заради гражданската война, а баща му и дядо му участват в битките.
"Трудно ми е да говоря за тези моменти, но сега, като се случи това, всичко ми се върна, въпреки че тогава бях дете. Много добре разбирам случващото се в Украйна. Тогава се наричаше гражданска война, защото все още беше Югославия. Сега е малко по-различно - Украйна от много години е суверенна държава. Тази атака срещу тях, аз не искам да вземам страна, но се вижда кой е агресорът във войната. Да не коментирам това нещо, да го оставим на хора, които разбират повече от политика." започна Джаферович, който игра за "Берое" и "Локомотив" София в периода 2005-2012 г.
"Спомням си много добре, когато започнаха да стрелят по моя град, то беше между сърби и хървати мюсюлмани. С майка ми и баща ми се скрихме под стълбищата в нашия блок. Помня страха в очите на родителите ми и техните разговори, че всичко ще е наред и няма как да стане като във Вуковар. Когато започна да се случва, те знаеха, че всичко е загубено и отиваме някъде, където няма връщане назад."
"Тогава не съм разбирал баща ми и дядо ми, които хванаха пушките и останаха, а много техни приятели си тръгнаха. Аз никога не съм разбирал как човек със семейство и деца ще остане и ще рискува живота си, обаче сега го разбирам! Никога не съм го казвал това нещо. Аз се възхищавам на украинците, че се борят!"
"Всяка една война, колкото и да е обоснована от гледна точка на започващите я, е престъпление. Престъпление срещу хората, срещу децата. Аз може би съм имал късмета - направил съм нещо, имам си деца. Успял съм, но аз съм един малък процент. За много хора, които са минали през това нещо, то е тъга. Тъжен живот. Аз също съм тъжен човек. Когато минавам през Хърватия и поглеждам към моя град, който е от другата страна, се натъжавам. Ти нямаш вече дом, не принадлежиш към нещо, което си имаш. Вие тук имате къща на баба си и дядо си, аз не, загубил съм го отдавна. Бежанците нямат дом. Музиката, филмите и хората, които си гледал, ги няма вече. Започваш съвсем нов живот, който при мен се случи да е добър."
"Аз си спомням всички бункери и убежища, в които сме спали с баба ми и дядо ми. Спомням си като ден-днешен как баба гладеше униформата на дядо. Той винаги се бръснеше преди да излезе да се бори, никога излизаше намачкан. Тези моменти никога няма да ги забравя, ще бъдат белег", сподели още бившият футболист.