Музеи в цялата страна затварят врати за посетители утре. Много от културните институции обявиха днес, че преминават към ефективен протест.
Екипът на Националния политехнически музей (НПТМ) се присъединява към призива на Националната федерация “Култура” към КТ “Подкрепа” и преминава към ефективни протестни действия, съобщиха във фейсбук страницата си от музея. В знак на несъгласие заради “обидните, унизителни и необмислени параметри на средствата, предвидени за развитие на нашите институти в подготвяния Закон за държавния бюджет за 2022 г.” на 22 февруари музеят ще бъде затворен за посетители, посочиха от НПТМ.
Националният музей “Земята и хората” също ще бъде затворен за посетители утре. “Ние, специалистите от националния музей “Земята и хората”, протестираме срещу нищожния размер на средствата, предвидени за развитието на музеите и галериите в проектобюджета за 2022 г. Протестираме срещу обидното отношение към българската култура”, написаха те на своята фейсбук страница.
Към ефективни протестни действия преминават и редица от Регионалните исторически музеи в страната - Стара Загора, Благоевград, Русе, Плевен, а също така и Регионалният природонаучен музей в Пловдив. Част от тях също са предупредили своите посетители, че утре няма да бъдат отворени.
Исканията на НФ „Култура" към КТ „Подкрепа" са за увеличение с 50 процента на Единния разходен стандарт за субсидирана бройка на държавните музеи, художествените галерии, Центъра за подводна археология, Културния център „Двореца" и Българската национална филмотека, Регионалните музеи, библиотеки и галерии.
Те настояват да се въведе Единен разходен стандарт за издръжка (преминаване към делегиран бюджет) на останалите 50 музея, които все още са финансирани като местни дейности, както и да бъдат определени средства за въвеждане на допълващ стандарт за управляваните открити площи от музеи, библиотеки и галерии.
Работещите в сектора искат да бъдат изготвени нормативни актове, с които да бъдат осигурени културните институти (извън единния разходен стандарт за издръжка), допълнително средства за обезщетение при пенсиониране и за работно облекло, както е в системата на образованието. Те настояват още да бъде въведен допълнителен стандарт за дейност, свързана с попълване на музейните и библиотечни фондове, обновяване на постоянни и временни експозиции, изложби, дигитализация на движими културни ценности и библиотечни единици, представяни онлайн, издаване на каталози, публикации, известия, рекламни материали и др.
Професионалистите не приемат предвиденото увеличение на парите за националните и регионалните музеи и галериите спрямо миналата година, което е с 5 процента, и това за регионалните библиотеки - с 9,2 на сто.
Увеличението е с 1008 лв. на субсидирана бройка за държавните музеи, художествените галерии, Центъра за подводна археология, Културния център „Двореца“ и Българската национална филмотека; с 916 лв. на субсидирана бройка за регионалните музеи и галериите, за година; и с 1850 лв. на субсидирана бройка за библиотеките с регионален характер.
Заплатите на работещите в музеите, галериите и библиотеките висококвалифицирани специалисти - научни сътрудници, уредници, реставратори и художници, гл. библиотекари, IT специалисти, са най-ниските от всички категории специалисти с висше образование у нас, отбелязват още от гилдията. Според тяхните изчисления 73 процента от служителите по длъжностни нива в музеите получават по-ниско възнаграждение от тези в сектор Образование. Средната заплата в музейната сфера е 832 лв. От гилдията са притеснени, че е невъзможно да бъдат изпълнени клаузите от браншовия договор, влязъл в сила от 1 януари 2022 г., за минималните възнаграждения по длъжности в музеите и галериите и за увеличение на процента за прослужено време. Те напомнят, че в 182 музея и галерии работят на щат само 2947 души.