Учените от Българската академия на науките изразиха своето възмущение от размера на бюджетната субсидия.
Това политическо решение нарежда учените, работещи в БАН, на последно място в системата на образованието и науката в страната, се посочва в позиция до медиите след проведено общо събрание на академията.
С Министерско постановление в края на 2020 г. за най-ниската академична длъжност „асистент“ в държавните висши училища беше определена минимална месечна работна заплата от 1300 лв. За сравнение, минималната заплата на асистент в БАН през 2021 г. е 946 лв., т.е. 72% от възнаграждението на колега на същата длъжност в държавно висше училище. Нещо повече, основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в държавно висше училище, посочват от БАН.
Дискриминацията към Академията продължава и в предвидената бюджетна субсидия за 2022 г., която за пореден път ще демотивира младите хора да изберат професионална реализация в БАН. Младите хора не са съгласни да следват една от най-тежките кариери и след 15-20 години упорит труд да получават под средната заплата за страната.
Въпреки приетите стратегически документи държавата продължава да не спазва поетите ангажименти за достигане на целевите нива за финансиране на научно-изследователска и инвестиционна дейност като процент от БВП.
БАН отстоява авторитета си на водещата научноизследователска организация в страната. Според доклада на Постоянно действащата експертна комисия за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации за 2020 г.
Академията е класирана на първо място по критериите научни резултати и тяхното научно въздействие, включително патентна дейност; обществено и икономическо въздействие на научната дейност, както и по обща оценка на научната дейност.
БАН генерира близо 40% от научната продукция на страната, а публикациите на нейните учени намират широк международен отзвук, мярка за което са десетките хиляди независими цитирания. В класацията на Университета в Станфорд през 2020 г. от изследователите, работещи в БАН, 25-има са сред първите два процента на най-влиятелните учени в света, а през 2021 г. броят им е 41.
Това недвусмислено показва високия авторитет на учените от Академията сред световната научна общност и тяхната достойна роля в науката в международен мащаб.
През последните години БАН привлича допълнителни финансови средства, близки по размер на получаваната държавна субсидия. За 2020 г. субсидията е 107 142 627 лв., а допълнителните средства са 95 275 197 лв., от които около 30% са по програми на ЕС, за проекти, финансирани от европейски структурни и инвестиционни фондове или от други чуждестранни източници. Ала всеки, който работи в сферата на науката и иновациите, знае, че това са средства със строго предназначение и разпределение, които не могат да покрият дефицита за възнагражденията на учените.
БАН неизменно подкрепя държавата със своя експертен капацитет: поддържа 14 мониторингови мрежи, свързани със сеизмичната обстановка, състоянието на йоносферата и радиационния фон, Черно море и др.; участва в национални и международни експертни органи, в изготвянето на стратегически документи и експертни становища.
БАН е неизменна част от решаването на проблемите на обществото, особено в ситуация на кризи. Ярък пример за това е участието на ключови експерти от БАН в овладяване на сегашната криза с Covid-19, посочват от БАН", пишат от БАН.
Ключова е и ролята на Академията в изпълнението на националните научни програми, на Националната пътна карта за научни инфраструктури, в изграждането на Центровете за върхови постижения и Центрове за компетентност, където БАН успешно си партнира с висшите училища. Това са дългосрочни стратегически обекти, в които се инвестират огромни средства за научна инфраструктура.
Поради системното недофинансиране на човешкия потенциал обаче съществува реална опасност те да останат без изследователи и без инженерен персонал, т.е. без творците на наука и идеи, допълват учените.
"Уважаеми дами и господа управляващи, призоваваме ви за спешен диалог – преди учените от БАН да предприемат дългосрочни ефективни протестни действия.", се посочва още в позицията на учените.