Защо е прав премиерът Кирил Петков като апелира за активизиране на икономическите и културни връзки на нашата държава с Република Северна Македония /РСМ/? Питам университетския преподавател, известният историк проф. Пламен Павлов. Той е председател на фондация „Васил Левски”и председател на сдружение, кръг "Будител", който издава едноименно списание.
Новата 2022 година ни изправя за поредент път пред голямато предизвикателство за решаване на натрупаните проблеми през годините в отношенията между нашата държава и РСМ. За съжаление бяха пропуснати много години, в които до голяма степен, и поради пасивността на България, тези проблеми не само, че не бяха решени, а и постепенно се натрупваха и затлачваха.
Задачата на новото правителство на България в този аспект, никак не е лесна. Затова и съм резервиран към критиките, които се посипаха от страна на опозицията у нас, която не направи нищо особено през годините за преодоляване на усложненията между двете държави.
Самият договор за приятелство и добросъседство от 2017 година беше много правилна стъпка, която даде тласък в развитието на отношенията ни. Това съм коментирал пред вас и преди. За съжаление обаче нищо, което беше заложено в този договор, не беше представено прецизно, бе направено пожелателно, без никаква конкретика и последващо движение. Не защото съм български историк, но аз смятам, че по-голямата вина за неизпълнението на договора, има РСМ.
Тамошният елит нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил.
Напротив, той все повече пропада в бездната на Титовския македонизъм, на носталгията по Югославия, на доста елементарните политически игрички с Белград и Москва.
В светлината на всичко това, не виждам как българската дипломация ще реши този въпрос в близка перспектива. Дано успее, но е важно да помним, че за такъв диалог са нужни две страни. Няма как усилията да се правят само от наша страна, а от Скопие да продължават с езика на омразата, да говорят нелепици и провокации.
Няма никакво съмнение, че в този спор правото е на страната на България – достатъчно е да се отворят книгите и документите. Повече от 1000 години на тази територия, която днес заема РСМ, както и южната част на Гърция, която ние в никакъв случая не бива да забравяме, са живели българи. Световната наука е напълно наясно с т.нар. македонски въпрос, който си е български въпрос в Македония.
От гледна точка на съвременната ситуация обаче е добре да погледнем към подхода на Гърция – да отлагаме и спираме осъществяването на диалог между Македония и ЕС. В тамошните ни сънародници сега се създава неправилна представа, че едва ли не България вдига т.нар. вето и на другия ден Македония влиза в ЕС. Нищо подобно няма да се случи. Към РСМ има изключително много изисквания, както и към всяка друга държава-членка. Затова нека в Скопие не си правят илюзията, че още утре ще бъдат поканени в ЕС.
Важно е да се направи една група от повече историци, дипломати, езиковеди и др. учени, които да разясняват нашата позиция по света. Това бе предложено от моя колега и приятел проф. Николай Овчаров още на предходното правителство. С него двамата още през 2018 г. дадохме идея за Мисия България /със закачка към филма „Мисия Лондон”/. Тогава посетихме 11 държави и навсякъде говорихме за българското културно наследство, включително и за Македония, която е част от нашата история, от нашата тъкан като народ. Никъде не срещнахме колеги, които да ни опровергаят или оспорят.
Така че можем да постъпим като Гърция и да чакаме Македония да си изпълни изискванията за членство в съюза. От друга страна обаче в наш интерес в геополитически план е , диалогът да бъде ускорен. В този аспект премиерът Кирил Петков е напълно прав затова, че трябва да се положат много повече усилия за икономическо сътрудничество и културен обмен между двете държави. Това беше заложено още в договора, но не се изпълняваше и то определено по вина на РСМ. Транспортните връзки между двете държави са много затруднени, дори абсурдни, те са още на ниво 19 век, няма какво да се лъжем. Досега в отношенията ни с РСМ липсваше активност, затова приветствам апела на премиера Петков за усилване на контактите ни. Не става въпрос за пазарлъци, за романтизъм, а за реални действия с цел и посока, като например побратимяване с общини, сътрудничества с музеи и т.н..Пропуснахме 30 години, през които можехме да имаме реално културно-икономическо присъствие в РСМ. Трябва да сме много по-активни, добронамерени, но твърди, и без всякакви пазарлъци и безпринципни отстъпки.