Кои са полезните храни през зимата, по време на празници и в условията на пандемия? Защо правилото, че "дозата прави отровата", е винаги валидно? Разговарям с проф. Донка Байкова. Тя е дългогодишен специалист по хранене и диететика, преподавател в Медицинския университет. Има над 20 години консултативна дейност в своята област и над 550 научни трудове. Заниманията й са предимно в сферата на детското, ученическото и протеиновото хранения и ефекта им върху човешките тела. Казва, че е правила изследвания с над 18 000 опитни животни, което по-късно й помага в работата й в областта на науката „Диететика”.
Храненето ни дори по време на празниците, безспорно трябва да е съобразено със сезона и върлуващата инфекция. Експертните групи към СЗО включиха алгоритми в модела на хранене за укрепване на устойчивостта на имунитета срещу Ковид 19.
На първо място е много важно храната да е балансирана. Като енергийна стойност тя трябва да съответства на модела ни на живот – нито да е свръхкалорична, нито да е недоимъчна.
Енергийната стойност на дневната хранителна дажба на човек не би трябвало да бъде по-малко от 1200 килокалории, за да имаме добра имунна защита.
Второ, храната ни трябва да бъде с пълноценен белтъчен състав. След постите, е добре да включим млечните храни, които имат добра биоусвояемост. Важно е на трапезата ни да има много плодове и зеленчуци като увеличим със 150% тяхното количество. Те са ни необходими за доброто храносмилане и за имунитета. Най-добре е това да са сезонни зеленчуци и плодове. През зимата ние, българите, ядем много кореноплодни зеленчуци – ряпа, гулия, моркови, зеле, броколи, карфиол.
От плодовете – тикви, круши, ябълки, цитруси, дюли и т.н.. Добре е да имаме и ядки и семена, заради растителните белтъци – цялата зърнена палитра – булгур, ръж, ечемик, просо, киноа, царевица и др.. Те са източник на добър растителен белтък и на въглехидрати. От тази група е важно да разчитаме на пълнозърнестите храни, на картофите и на бобовите. Не е необходимо да доминират на масата ни захарни печива, които са много богати на прости захари и много мазнини. Свръхконсумацията им води до повишаване на риска от възпалителни процеси в организма. А стремежът ни в тези времена е да ограничим максимално опасността от възпаления. Както и да намалим риска от болести.
При мазнините трябва да се знае, че олиото, ако се ползва в големи дози има провъзпалителен риск. То може да ускори такива процеси в организма. По-добре е да приемат рибни и маслинови мазнини – зехтин. Омега 3 мастните киселини са много полезни.
По време на празниците трябва да се пие умерено алкохол, защото пиянството води до срив на имунната система. Разграждането на алкохола трае до две денонощия, през което време има опасност да се разболее човек.
Тя съществува и ако хората пренатоварват храносмилателните си системи, от което се стига до възпаления на червата, на жлъчката, на черния дроб и панкреаса. Много е вредно за здравето ни да се яде и пие в огромни количества по време на празниците. Макар и празнувайки, ние трябва да сме умерени.
Добре е да се правят поне 30-минутни почивки между храненията на многостепенното празнично меню.
Преди ядене, е важно да се пият много течности и да се приемат по-леки ястия като салати и антипасти, за да се подготви организма и да се настрои, да събудят храносмилателния тракт.
Поне 1 час по-късно може да се сервира основното блюдо. Алкохолните напитки не трябва да са повече от 2 – един аперитив и примерно вино, да не се правят повече комбинации.
Десертите да се приемат в малки количества и да са леки. Всички световни експерти се консолидират около мнението, че по време на пандемията, е много важно да се яде умерено.
Празничният период през зимата е дълъг, след Нова година идват именните дни и така...почти до края на януари.Затова не забравяте, че дозата прави отровата.