Как дългата политическа година се отрази върху джоба на българите, има ли шанс доходите у нас да станат европейски и кога е вероятно това да стане? Питам финансовия експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание от ИТН.
Преди Рождество Христово и Нова година би трябвало настроението ни да е добро, приповдигнато и да гледаме с надежда към бъдещето. Аз наистина гледам с надежда напред, независимо от моите години, които всъщност са само числа.
Ако погледнем назад, не можем да пренебрегнем световните проблеми, които се отразиха и на нас. Единият е пандемията Ковид 19, която доведе до висока смъртност и до зацикляне на икономиката, включително и това, че много хора останаха без работа. Разбира се, не може да се твърди, че сме държавата с най-много безработни - 5%, но все пак за хората загубили своите доходи и за техните семейства, това е вид житейска трагедия.
Двете служебни правителства и новото, което прохожда, имат огромно желание да помогнат.
Затова трябва да им дадем време и търпение, но за съжаление, виждаме, че недобронамерени хора започнаха атаките срещу новота правителство още на следващия ден, след като бе конституирано.
Друг огромен проблем, който също има глобален характер, е рязкото повишаване на цените на енергоносителите. То непряко се отрази на джоба на българите, тъй като има мораториум и нашите енергоносители са регулирани. Така до март тези цени няма да мръднат. Но лошо е, че те се отразяват зле на бизнеса, а това индиректно се отразява и върху скоростта на повишаване на работните заплати.
Защото, когато бизнесът е зле, нищо не е добре в държавата.
Държавата се стреми да поддържа заплатите над прага на бедност, който се изчислява на 60% от минималния доход. Към момента той е 413 лв., догодина ще стане 459 лв. Също така има една проекто директива на ЕС, която още не е станала директива, но според нея минималната работна заплата трябва да е малко над 50 на сто от средната работна заплата. По официални данни средната работна заплата у нас е 1520 лв., което пък означава, че минималната трябва да е доста по-висока – 650 лв. Това все още не се е случило, но синдикатите се борят за 750 лв., а правителството обмисля осреднено да е 710 лв..
В България доходите са пренебрежително ниски, няма какво да се лъжем и да наричаме черното бяло. Ниски са и вина и отговорност затова носят всички предходни управления на България от 32 години насам. Правителствата досега погрешно си мислеха, че ще привлекат чужди инвеститори, предлагайки им евтина работна ръка. Само че това не стана, няма сериозни инвестиции.А тук междувременно станахме като страните от третия свят.
Моята надежда е, че най-после нещата в България потръгнат и ще имаме парламентарна република, каквато на хартия и по Конституция сме. Вярвам, че занапред депутатите ще решават как да се харчат бюджетните излишъци от нашите пари. Вече няма да наблюдаваме срамни сцени като тази един премиер от прозореца на своята джипка, да обещава щедро как ще се разпореди с нашите пари. Това, по мое мнение, беше абсолютно безобразие.
Занапред пари в държавата ще има за всичко. Изминалата година беше интересна, изпълнена с много борба. Обичам България и българите и им пожелавам да са здрави, щастливи и обичани! Да имат работа, която им носи удовлетворение и добри доходи!