- Ей, ама аз пътувам за центъра, кво става, къде отиваме?
- Няма за центъра, отиваш в „Младост“! Аз да не съм благотворително дружество, да те возя за десет лева, ай сиктир!
.
Такъв диалог и сюжет си представям съвсем скоро в София между клиент и бакш… таксиметров шофьор.
„Прекосяването на София вече струва минимум 20 лева на клиентите на таксиметровите компании, показа проверка на „Телеграф“.
Какво още разбираме от проверката на „Телеграф“? Разбираме ето това:
„Минималните и максималните цени на таксиметровите услуги бяха повишени с решение на Столичния общински съвет в края на ноември“.
Чакай… ние това си го знаехме. Ама го бяхме забравили.
Друго?
„Повишението от около 5 лева е вследствие на новите цени на такситата в София. Много жълти коли вече возят на по-високите тарифи. Най-масовите таксита вече начисляват по 1,05 лева за километър през деня при 77 ст. досега. Нощната тарифа пък е вдигната на 1,21 лева за километър. Първоначалната такса е повишена от 1,54 лева на 2,10 лева през деня. Минутата престой е скочила от 19 ст. на 29 ст.“
Да… тази математика ни беше нужна.
Имайки метро, наличието на такси в живота ни започва да губи смисъл… Или не?
Или все пак метрото ни не е като лондонското и не покрива целия град? Все пак не е и денонощно. Все пак не е и пенкилер. Такситата го знаят това. Знаят и че съществуват спешни ситуации.
Обещанието, че ще возят на всякакви разстояния, помните ли го? Защото те не го помнят.
Забравили са го.
На няколко сигнала се натъкнах, че масово се отказват късите курсове. Точно както си беше и преди. Искаха вдигане на цените един път. Разрешиха им, ако обещаят. Обещаха и излъгаха.
Искаха вдигане на цените втори път. Разрешиха им, ако обещаят. Обещаха и пак излъгаха.
Но UBER го забраниха, след силен натиск от лобистите на таксиджиите.
Защо? Защото правел нелоялна конкуренция.
Такситата все още миришат, все още се дъни музика, все още ти викат „Ц!“, като питаш за къс курс, но тарифите стават още по-високи.
Интересното е обаче, че не са доволни. Човек би предположил, че са. Вече. Но не. Имат още оплаквания. Че от 100 лв. изкарани си прибират в джоба само 20 – след таксите, данъците и горивото.
Поне така казват.
Аз не знам какви са им взаимоотношенията с шефовете на фирмите, но знам, че и най-скъпият бензин не е толкова скъп и най-високите общински такси не са толкова високи. Също не си спомням да съм чул и видял един протест на таксиджии пред офиса на компаниите им. Нито един. На жълтите павета – колкото щеш. За вдигане на цените и бръснене на крайния потребител – колкото щеш.
И за капак:
„За къде?“
„Центъра?“
„Ц!“
.
Ами другите „оплакващи се“ от бранша? Превозвачите. Заради тях стана – като се возим четирима-петима в кола, да се оглеждаме за проверка – дали няма да ни спрат да ни питат ние от споделеното пътуване ли сме, щото то е незаконно. Помните ли, опитаха се да го инкриминират, че и в затвор да се лежи за споделено пътуване. ЗА СПОДЕЛЕНО ПЪТУВАНЕ. Затвор!
Я ги вижте:
„307 фирми за международни превози се оказаха регистрирани на един адрес в Петрич. Това показва проверка на БТВ“.
„След запитване към Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" потвърдиха, че проблемът с т.нар. "фирми пощенски кутии" не е от вчера“.
„От браншовия съюз - Съюз на международните превозвачи подозират, че част от компаниите, главно собственост на чужденци, возят и печелят без да отговарят на законовите изисквания“.
Но досега и такситата, и превозвачите, бяха сред галениците на всяка власт.
А сега чети внимателно:
„Няколко часа по-късно с друга кола и в компанията на собственик на голяма фирма за автобусни превози Горанов отново се върнал, преминал през граничния пункт и напуснал страната към Сърбия“.
Това е извадено от новината, че бившият ти финансов министър Горанов е влязъл в „Калотина“ с кола, обявена за издирване. Не само че не е задържан за проверка, ами е пуснат да направи обратен завой и да си иде. Но по-късно се връща, в компанията на собственик на голяма фирма за автобусни превози, и минава.