Никулден е! Честит празник на всички – празнуващи и непразнуващи. Интернет и особено фейса (което в България си е синоним на „интернета“, както и най-достоверната медия) са пълни с поздрави към Николаевците, Николинките, Николчовците и Георги Марков. Той си знае…
Честит празник на всички!
В този понеделнишки дъждовен ден насред зимата (което си е понеделникът на сезоните) ни станаха ясни някои интересни неща, които можеха да ни станат ясни и много преди това, ако само имахме навика да гледаме и слушаме по-внимателно какво се случва около нас, както и ако имахме социална памет по-дълга от на златна рибка.
Разбрахме, че ако искаш да въртиш бизнес, без да си плащаш някакви дребни неща като наеми, данъци, глупости, ако не искаш да се занимаваш с дребнотемия и битовизми, трябва да си направиш медия, а после като дойдат да те питат що не си плащаш, да кажеш, че ти атакуват свободата на словото.
Нищо, че сме на 112 (с тенденция към още спадане) място по медийна свобода, за свобода на словото се говори, само когато на словото му поискат да си плаща наема. Или като при мангърмангър – когато му потърсят сметка, че лъжите му са убили хиляди хора, тогава изведнъж се сещаме за свободата на словото.
Разбрахме още, че цяло едно място в парламента е похабено, за да може един депутат да си назначи охранителя там, за да може да ходи с него до кафето, до тоалетната, до коридора, до асансьора. Не е лесно да живееш в такъв страх, си мисля аз. Ако ще не милионер и милиардер да си, а трилярдер и зилярдер да си.
Но все така ми беше тъжно за това пропиляно място в българския парламент, метнато ей така – на един охранител.
После ми мина, като се сетих колко охранители и шофьори ставаха министри, зам.-министри, че и премиери. А през годините назад – и готвачи, и треньори, и лични асистенти.
И понеже тая работа с охранителя ни я осветли Ицо Хазарта, се сетих за посрещането му миналата седмица в същия тоя парламент. От на Кошлуков телевизията, която е и твоя телевизия, защото по стечение на обстоятелствата е национална, а ти, драги читателю, си нацията, питаха Ицо Хазарта дали се чувства на място в парламента. По-конкретно го питаха: „защо смятате, че хора като вас имат място тук?“
(!!!)
Питаха го и дали е притеснен, на което той не излъга (б*си депутата, а!) и отговори откровено, че е притеснен, да. Разбрахме поне, че той прави разлика между шоубизнеса и парламента; и това, което прави на сцената и около музиката, не си го позволява в политиката. В политиката се държи разумно и сдържано. И като му задават въпрос, колкото и унизителен да е, отговаря откровено (сериозно… какъв депутат е това!?) Гигантска разлика с повечето политици, които се правят на шоумени и циркаджии и без да ги питат нищо.
Определени медии пък питаха Пеевски как ще си получи заплатата, като е ударен от „Магнитски“,
намеквайки да го питат дали не му е малко неудобно да се намира където се намира. Други медии не го питаха нищо… други медии питаха Хазарта защо смята, че има място там. Въпрос на гледна точка.
Една медия, която може и да си плаща наема, а може и да не го плаща, не си спомням да писа нещо много за Пеевски, но излезе с материал, посветен на това, че Ицо Хазарта е притеснен в първия си работен ден.
Сладко, а?
А едни други „медии“ пък започнаха да се захласват по това, че Хазарта направо се гръмнал в парламента, щото бил притеснен.
Шарани всякакви… за Никулден говоря. Нали помните, че е Никулден днес?
Честит ви празник на Николаевците, Николинките, Николчовците и Георги Марков. Той си знае…
А и на всички останали – да сте живи и здрави. И се замислете: „защо смятате, че хора като вас имат място тук?“
В България, искам да кажа.
Аз лично се замислих.