Навръх Никулден разговарям с ветеринарния лекар, бивш министър на земеделието /2009 –2013/, д-р Мирослав Найденов. Наред с темите за шараните, го питам и за предстоящото обявяване на номинацията на нов земеделски министър. Дали този пост трябва да се заема от човек, който не е от сферата на земеделието, а поредна партийна квотна номенклатура? Какво е важно да се направи в този стратегически важен за страната ни ресор?
Шаранът е традиционна храна на Никулден за българите от години, така както агнето е винаги на трапезата ни на Гергьовден. Рибата по принцип е изключтелно полезна храна, не само на днешния ден, защото е хем хранителна, хем диетична. Особено през зимата, когато повечето хора прекаляват с червените меса, които са по-тежки за организма.
Люспестият шаран се свързва и със суеверието за богатство, което е едно от посланията на днешния ден, на който празнуват и банкерите. Шараните у нас се отглеждат предимно промишлено в микро язовири, не са капризни за стопанисване. Преди 1989 г. имаше планирано развъждане на тази риба, но сега вече е в ръцете на частници. За тях днес е „ден година храни”.
В момента текат преговори за съставянето на нов кабинет и има желание управляващата коалиция да реформира Министерството на земеделието, храните и горите – за пореден път през годините. Доколкото разбирам сега идеята е да се обособи само Министерство на земеделието, като Агенцията за безопасност на храните/БАБХ/ и тази по горите, да бъдат извадени от под „шапката” на досегашното ведомство.
Според мен едно едно такова „изваждане” е странно, особено в частта за храните, тъй като и европейското законодателство обвързва земеделието с безопасността на храните. Дори като постове двата ресора са обвързани в съвета на министрите в ЕС. Затова съм скептичен към подхода да бъдат разделяни у нас.
По отношение на Агенцията по горите, смятам, че е редно да бъде представлявана от ресорен министър. МС като принципал на всички, винаги може да осъществява контрол. Примерно БАБХ и в момента се назначава от премиера, а не от министъра на земеделието. В този смисъл съм разтревожен от отделянето на двете структури от МЗХГ и не съм оптимист.
През последните години прираста на горите се е увеличил, противно на твърденията на зелените, че гората се била изсичала. Тя е ценен ресурс, важно е да няма корупция там и дано някой ден да изчезне съвсем. Но преструктурирането на секторите, винаги води до трусове в тях. Управляващите имат думата – очевидно са направили свое мнозинство и то ще решава.
Много важно е обаче, човекът, който ще оглави земеделското министерство, да го познава много добре. Трудно е там да работи човек, който познава системата, а на този, който си няма представа от нея, ще са му нужни поне 6-12 месеца, за да влезе в проблемите и да намери решение за тях. Аз не мисля, че това правителство ще има толеранс от 1 година да се запознава със системите. В този смисъл е по-разумно да назначат подготвен човек, а не верен партиен функционер.
Първото, което незабавно трябва да направи новият министър на земеделието, е да стартира изплащането на субсидиите. Имаме много тежка година, цените на фуражите скочиха до небесата. Особено животновъдите са изправени буквално пред опасност за оцеляването си. Затова първото, което трябва да направи новият министър, е да разпореди изплащането на субсидиите.