Тези 54 души си отидоха за една нощ в България.
45 жертви на катастрофа и 9 жертви на пожар в дом за възрастни.
Съболезнования на близките!
Съболезнования и на близките на онези 254 души, които през това денонощие загубиха битката с COVID – улисани в другите трагедии, тази някак започва да ни убягва. Странно нещо е човешкият мозък – как си избира степента на тъга и как разделя кое е трагедия и кое – статистика.
Съболезнования!
Важното е да се запомни, че животът е за живите и ние трябва да продължим да го живеем. Виждате ли… всичко на този свят е обратимо, спасяемо, поправимо. Само едно не е – смъртта. След нея няма поправяне и връщане.
Обаче ранната смърт, насилствената смърт, те са предотвратими. Да, всички ще умрем, но има разлика дали сега в мъки, или след 20-30 години, стари и побелели, с по няколко деца и много внуци, спокойни в съня си, у дома.
За болестта има ваксини; за смъртността по пътищата има мерки – проверки, ремонти на пътищата, САМОКОНТРОЛ (!!!), безопасно поведение; за пожарите има мерки, превенция, безопасни материали, редовни инструктажи.
В Ирландия имат в пъти по-малко катастрофи на година, отколкото в България. Значи можело. И те са хора, и ние сме хора, и те карат коли, и ние караме коли, и те имат пътища, и ние имаме пътища.
Липсата на контрол прави една територия „разграден двор“. Много международни шофьори усещат как ограничения и мерки се изпаряват, като помиришат българския въздух. Стават по-невнимателни, превишават скоростта. Тези, които редовно си карат тук, често карат щайги на колела, опасни, не им пука, държат се гаменски на пътя, включително вчера наблюдавах люлински тарикат насред бул. „Царица Йоанна“ да влиза от най-дясна лента с мръсна газ и нацепени спирачки, през средна лента, в най-лява и накрая направи завой без мигач, засичайки кола, престроена преди него за левия завой. Беше някакъв пръдльо на около 18-19 години. Не само, че не даде мигач, но и задните му светлини – така или иначе – работеха само на половина.
Липсата на тези неща са предпоставка да се предотврати смъртността по пътищата. С други думи – има ваксина и за войната по пътищата, стига да решим, че я искаме.
***
Дали ТОЧНО с тази трагедия има общо пътната настилка или маркировката, все още не знаем (дано разберем), но знаем, че по принцип този проблем си стои в България, макар някои доста да се фукаха с пътно строителство, което често се оказваше аматьорска работа.
Превенцията спасява животи. „След дъжд качулка“ може би скоро ще го сложим над входа на Народното събрание. Контролните органи, проверките по опасните участъци, глобите, проверките, проверките, проверките… това не се прави само за да се вземат едни пари или за да се стегнат едни конкретни участъци, не. Това се прави и за да се създаде чувство за контрол у всички – от строителя, който да знае, че го контролират, до шофьора, който също да знае, че България не е разграден двор и тук правилата се спазват.
Ако правилата се спазват, животи ще се спасяват.
Превенция.
Защото ден на траур и късане на ризи не връщат умрелите. Нито един няма да се върне.
За Десислава Атанасова и оправданията от ГЕРБ не ми се говори надълго и широко, не и днес. Само ще кажа, че са избрали лош момент за политически пинг-понк. Но, понеже отворихме темата, все пак: ако аз съм бил на власт повече от десет години, ще ме е срам да се оправдавам с некачественото строителство отпреди 18-19 години.
Това все пак не е пътна отсечка между Чепръчево и Долно Пръдлево, а е една от основните ни пътни артерии. Магистралите ни са – на пръстите на едната ръка се броят, не сме Германия.
Ето, например, аз – преди години, когато дойдох в този офис, в който се намирам днес, заварих един счупен стол на мястото си. Какви бяха изборите пред мен – да си сменя стола или до ден днешен да мрънкам, че този преди мен го е потрошил. Само дето мен столът ме касаеше лично, докато властта доколко се интересува от радините вълнения на народа… е друга тема.
Отсечката там е „скоростна“, а не магистрала, има ограничение на скоростта от 120 км/ч. Виражите са с лош наклон, образуват се локви, локвите зимно време са страшна опасност.
Сложете към това общото чувство на шофьорите, че правилата не важат съвсем, сложете евентуалните скапани коли, камиони или автобуси, сложете човешките грешки тук и там.
Статистиката става не „черна“, а „кърваво червена“.
***
Същото нещо можем да си го говорим за правилата за противопожарна безопасност. Превенцията спасява животи. Разследването в последствие не връща умрелите.
Знаем, че в много от по-малките населени места има бейове и местни каубои, които си пият ракията с полицаите и прокурорите, с пожарникарите и горските. За тях, чували сме, правилата не важат.
Не говоря за конкретния случай в село Рояк, просто го използвам като информационен повод да повдигна темата.
Положението мога да го опиша с една истинска история:
По време на служебно пътуване на редакцията на един много стар, направо легендарен в хумористичните среди вестник отпреди 15-16 години, се налага на бусчето, с което пътуват, да спре да зареди. Селска бензиностанция. Шофьорът слиза, пъха маркуча, вади цигара и си пали, както си е до колонката. Един от журналистите го вижда и му казва: абе ти луд ли си бе? Как ще пушиш тук?
А онзи го поглежда спокойно и му отговаря: споко, аз се познавам с шефовете тука.