Всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни. Това е плод на фантазията и въображението… но не на автора, а най-вече на читателите.
Ако приемете някаква част от прочетеното за истина, моля незабавно потърсете помощ.
Шефът на канадското ЦРУ бавно издиша дим от скъпата си пура и зачатка с пръст по бюрото си в очакване на телефона да звънне. Не му се наложи да чака много, още на второто кълбо тютюнев дим се чу звън.
За да се наслади на момента, не вдигна веднага, остави го да звънне още три-четири пъти.
- Да – вдигна той най-после.
- Агент Хикс, Джъстин Трюдо е.
- Здравейте – поздрави високопоставеният шпионин.
- Обаждам се, за да ви поздравя лично за невероятния успех! Да сложите агент Сирил Питърсън, с кодово име Капитан Канада, за министър-председател на най-важната държава на света, България… Конграчулейшънс!
- Просто си върша работата, това е – Агент Хикс се намести в коженото си кресло със самодоволна усмивка, която говореше за всичко друго, но не и за скромност. – Положихме много усилия, разбира се, най-много се затруднихме с бдителните граждани, които разбудиха бдителността на гражданското общество и алармираха за гражданството на Агент Сирил Питърсън. На косъм бяхме, но успяхме чрез диверсионни практики от Втората световна, когато…
- Не ме интересуват подробностите! – прекъсна го Трюдо. – Искам да знам дали… планът ни е вече в ход?
- Разбира се, всички ще бъдат ваксинирани и подчинени, точно като канадците. Ще почнат и данъци да плащат, ще ги принудим и да пресичат на зелено, да се къпят по два пъти…
- Да не се увличаме! – прекъсна го още веднъж Трюдо. – Да не се допускат грешки, защото ще хвърчат глави, българите са специален народ. Едно от тях, дето норвежците го отвлякоха посредством стратегията за детето и после го продадоха на шведите, сега създава много главоболия… Грета Тунберг.
- Не… - ченето на Агент Хикс увисна.
- Не, ама да – сухо потвърди Трюдо. – Гергана Руменова Тумбева, понастоящем Грета Тунберг, е българче. Това е свръхсекретна тайна на световното правителство от рептили. Съобразявайте се с особеностите на този български ген. И действайте предпазливо. Да се изпратят указанията за втора фаза от плана на агент Сирил Питърсън. Работете! – нареди Трюдо и затвори телефона.
Агент Хикс леко посърна в креслото. Всичко щеше да мине много по-лесно, ако го нямаше Мангъров, мислеше си той, ако го нямаше и Костадинов, но не Емил, а другият, как му беше името… Акушерската му партия „Израждане“, по всичко личи, ще влезе в парламента и тогава какво ще правим, тревожеше се агентът на канадското разузнаване, докато пурата му тлееше недокосната в пепелника. Сладко-горчива беше тази победа на агент Сирил, още много работа ги чакаше, а потенциални опасности за плана дебнеха отвсякъде.
- Ще им сменим герба… - измрънка сам на себе си Агент Хикс. – Ще им сложим като нашето кленово листо на знамето. Това поне можем да направим. Ще им кажем, че е листо за лозови сърми и те ще го приемат като емблема на държавата по-лесно…
- Казва се герб, ако позволите… - каза тих глас иззад пролука във вратата.
- Моля? – сепна се агентът и погледна в посоката, от която дойде гласът. Беше секретарката му.
- Казва се герб, не емблема – поясни тя още веднъж.
- Да, разбира се. Какво има?
- Търси ви кралицата.
- Елизабет?
- Не, Азис. Иска си комисионната, която му плащаме всяка година, за да НЕ прави партия, с която да събере 114% от гласовете в най-важната държава на света.
- По дяволите! – ядоса се агентът. – Кажи му, че ме няма, затворѝ му телефона, прекъсни…
- Не ме разбрахте, той не се обажда, той е тук, чака ви във фоайето.
Агент Хикс бавно стана от креслото.
- Поканѝ го да се качи – каза той и се загледа в бавно затварящата се врата. После с тъга установи, че пурата му е угаснала. Премести погледа си, който попадна върху доклада на бюрото му: „Къде Бил Гейтс и Сорос се провалиха в поробването на България“. Имаше отметка по средата му. – Трябваше да го дочета докрай… - умърлушено заключи Агент Хикс.