Политически коментар на Валентин Василев, активен политик от времето, когато Съюза на демократичните сили (СДС) беше в своя апогей. Той е завършил някогашния ВИАС, сега УАСГ, както и журналистика в Алма матер. Беше министър на околната среда през 1991 – 1992 година и министър на търговията и туризма през 1997 – 1999 година.
В неделя ще гласувам. Отварям регистъра на ЦИК, за да се ориентирам какво ми предлага политическият пазар. БСП и ДПС не ме интересуват, затова най-напред търся СДС – партията, на която отдадох голяма част от живота си. То толкова се е смалило горкото, че едвам го откривам под полата на ГЕРБ. Ако гласувам за СДС, означава, че гласувам за ГЕРБ, а никак не ми се ще. Продължавам да търся нещо друго в демократичното пространство. Лелее…, много бе! Освен „Демократична България“, забелязвам някакво си „Национално обединение на десницата“, оглавявано от Москов и Цветанов. В листите на „Има такъв народ“ и „Изправи се БГ“ също личат имена, свързани до неотдавна с десницата, но силно примесени с друг политически материал. Накрая стигам и до новото политическо произведение „Продължаваме промяната“, които също споделят нашите демократични ценности.
Както се случва през последните две десетилетия, десницата и на тези избори е тотално разбита. При това положение само едно е ясно –
Радев ще спечели с лекота втори мандат.
Не са ясни обаче много други неща – колко от изброените партии и коалиции ще се доберат до парламента, дали няма да се изпокарат по време на кампанията, защото се борят за едни и същи избиратели, ще успеят ли да се споразумеят за правителство…
Мъка голяма. Не знам докога още ще търпим малки самовлюбени лидерчета да ни разделят. Печелили сме избори, само когато сме били обединени. Но това беше много, много отдавна.
Въпреки това продължавам да мисля. Мислете и вие и гласувайте!