Преди дни на среща при социалния министър Гълъб Донев в МС, представители на синдикатите и работодателите се скараха, като бизнесмените напуснаха сбирката. Оповестената причина за раздора, бе несъгласие с исканото увеличаване от страна на синдикатите на минималната работна заплата /МРЗ/ . Потърсих за експертен коментар по темата Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Той е и изпълнителен директор на „Стара планина холд”. Т.г. е ротационен председател на Асоциацията на българските работодатели и зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество и зам.-председател на Икономическия и социален съвет.
Да започнем с официалната статистика на НСИ за ръста на разходите за труд, вижте този линк:
Индекс на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие на 2021 година (nsi.bg)
Още по темата за МРЗ и популизма на синдикатите, задминал популизма на политиците, може да видите в таблица 1, третата колона от дясно на ляво. Общият разход за труд в индустрията, е нараснал едва с 1,7 % (това е без 60/40). А синдикатите искат 17,5% ръст на МРЗ!!!
6,7 % общ ръст се получава главно за сметка на големия (и несправедлив при криза) ръст в бюджетната сфера. Ръста на СРЗ от 12% в частния сектор, се получава за сметка на съкратените с ниски доходи. Показателен е ръстът на разходите за труд в индустрията - 1,7% за Q2`21 към Q2`20
Това е една напълно неадекватна , лишена от всякаква връзка с действителността преговорна позиция.
Тя вреди на хората, защото половината бизнеси ще бъдат застрашени. (виж таблиците)
По този начин да се бориш с инфлация, е като да гасиш пожар с бензин. Така би се минирал и пътят ни към еврозоната.
Ние се борим за ръст на всички доходи , а не само за нискоквалифицираните. Устойчив ръст на Средната Работна Заплата (СРЗ) ни е нужен, който се постига с ръст на икономиката.
Позицията на АИКБ е , че МРЗ трябва да се договаря между браншовите организации на работодатели и синдикати по икономически дейности. Т.е. минималните работни заплати да са различни за различните икономически дейности.
Друго разминаване е относно Максималния осигурителен доход (МОД). Той трябва да се съотнася към Средния осигурителен доход (СОД) като 2:1 . Това е обичайното съотношение в ЕС. В България е 2,5:1 , т.е. МОД няма нужда да се увеличава до като СОД не стане 1500 лв. (Сега СОД е 1143,90 лв.)
SPR-SOD97-2021_VIII.pdf (nssi.bg)