Коментар на писателя Недялко Славов. Той е носител на много национални награди за поезия и проза, сред които Национална награда за поезия „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“, Национална награда за литература „Христо Г. Данов“ за романите „Фаустино“ и „Камбаната“, Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза за романите „432 херца“ и „Камбаната“, както и множество литературни номинации.
Като чуя родни селски хитреци и деца на партизани да ми се кълнат в европейските ценности и ми се иска да заема целия сръбски диапазон на псувните.
В какви ценности ми се кълнете, убоги,
какви локуми ми дъвчете - за политкоректните измишлютини ли ми говорите!
Да ви кажа ли някои неща за европейските ценности? За малката протестанска църква, долепена до къщата на Ома в Еберщадт. За литургиите в празничните дни, когато всички с новите си дрехи идеха на службите за месите на Бах. За моя Онкъл, тоест чичо, който в продължение на 50 години слизаше от трамвая пред къщи точно в 17. 32 минути, връщайки се от заводите на Фолксваген в Дармщадт. За съседа, судетския немец Ото, който работеше на три места за да може синът му Райнер да завърши консерваторията, и който слушах в събота следобед да свири на пианото си Бетовен. За фрау Паденшнайдер, която работеше в малката си аптека до 80 годишна възраст. За всички ония скромни и работливи хора, които в летните суши излизаха и поливаха дърветата пред дома си. За всички деца, които в трамвая ставаха и правеха място на по-възрастните. За съседа хер Мюлер, четвърто поколение лекар. За съседа хер Бекер, шесто поколение хлебар.
За какви евроценности ми говорите, бре демагози кирякстефчовски?