136 години от слизането на четата на Христо Ботев на козлодуйския бряг от кораба "Радецки" и отправянето й към Врачанския балкан ще бъдат отбелязани с митинг-заря в 21.00 ч.
От 20.30 часа ще има възстановка на събитията. Четниците са организирани от поета-революционер в помощ на Априлското въстание. След тежки боеве с редовната турска войска, черкези и башибозуци, четата е разгромена на 20 май 1876 г. (2 юни н. ст.).
Христо Ботев настоява капитанът на парахода Радецки Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на родния бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец Н. Симов - Куруто.
За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил) четниците, от различни румънски пристанища разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. По време на тежките сражения през деня загива и Христо Ботев. След смъртта на му четата се разделя на 3 групи.
Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.