Коментар на писателя Недялко Славов. Той е носител на много национални награди за поезия и проза, сред които Национална награда за поезия „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“, Национална награда за литература „Христо Г. Данов“ за романите „Фаустино“ и „Камбаната“, Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза за романите „432 херца“ и „Камбаната“, както и множество литературни номинации, сочи справката за него в популярните търсачки.
„Днес е 11 август. Точно на тази дата през 1877 година кантарът на историческата съдба се накланя в полза на България и българския народ. Това става с труповете на стотиците опълченци и руски солдати на връх Шипка.
А сега малко цифри:
Армията на Сюлейман паша е транспортирана от английски кораби до Дедеагач и с бърз марш достига Стара Загора. От движение трябва да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района Преден руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
След битките при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора, отхвърля руските части и заема позиция за атака на Шипченския проход, охраняван от Шипченския руски отряд.
Прочува се със зверства
срещу невъоръжено българско население по долината на река Тунджа.
И още малко пояснение в цифри:
С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“.
Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени.
Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.
Градът е изгорен до основи и обезлюден.
Към 11 август съставът е от 75 табора, 5 ескадрона и 18 батареи с 63 оръдия. Общо 37 350 офицери и войници. Част от силите са оставени за охрана на различни пунктове. За Шипченската битка са отделени 26 табура и 3 батареи. Организирани са в 6 бригади с командири Вейсел паша, Расим паша, Реджеб паша, Салих паша, Шакир паша, конница – Дагестан Мехмед паша, и артилерия – Леман паша. Въпреки превъзходството си в жива сила и въоръжение не успява да превземе Шипченския проход през август 1877 г., отбраняван геройски от руски части и Българското опълчение. По преценка на Сюлейман паша жертвите са 6644 убити и ранени. Изтощава силите си за настъпателни действия и преминава към отбрана.
Та така относно 11 август тогава и 11 август днес - на мандатовносителите на еди кое си народно събрание и седмици преди предстоящата поредна прилепна вълна от Ухан.”