Идат ли пак страхове и тревожност с прогнозите за нова вълна на мутиралия коронавирус? Как хората могат сами да предотвратят паниката от заразата и какви да са мерките за борба с опасната инфекция? Ваксинирането как влияе върху нашата психика? Разговарям с психиатъра д-р Веселин Герев. Той има практика в София и Пловдив, а интересите му са насочени към стресови, тревожни и депресивни състояния. Има много публикации във водещи медицински издания по целия свят по изброените теми.
Хората не бива да се страхуват от новата вълна на коронавируса. Става въпрос за мутация на Ковид 19 и тъй като винаги съществува т.нар. кръстосан имунитет към такъв тип вируси, поради което, дори да се заразяват хора, които вече са преболедували, то ще карат по- леко болестта. Затова не трябва да има страх и паника от новата вълна.
В момента у нас има летен грип, но не се говори активно за него. Хората се фиксират само върху Ковид, но не бива да се поникьосват.
Психически най-засегнати ще бъдат онези граждани, които вече са изкарали болестта. Тях съобщението за втора вълна най-много ще ги досегне, те с притеснение следят развитието на мутацията и се опасяват да не би да ги повтори. Основна движеща сила в човешката психика, е страхът и безпокойството. Това подтиква хората да търсят болнична помощ, не толкова действителното им физическо състояние.
Нормално е човек да рационализира страховете си и да продължи да живее в обичайният за него ритъм. Преминавали сме през много подобни ситуации, но на тази се обръща особено огромно медийно внимание и тя подклажда страховете на хората. Не неглижирам заразата в никакъв случай, но съм убеден, че преекспонирането на всички обстоятелства покрай ния, води до прекалено голяма тревожност у хората, а високите нива на тревожност обикновено са факторът, който по принцип подтиска имунитета на човека. Тъй че тревожният човек, е много по- податлив на всякакви външни агенти, по-трудно се повлиява на терапевтично лечение и неговият имунитет по-трудно сработва.
Ваксинацията е различно приемана от гражданите – едни гледат с подозрение на нея, а други тичат до ваксинационните центрове. Трябва да кажем ясно на хората, че
ваксините не могат и няма да покрият всички щамове на вируса.
Дори човек да се е ваксинирал, това не е гаранция, че няма да се зарази, нито че ще изкара евентуалната болест по-леко. Имам познати и колеги, които след първа игла, влязоха в интензивни отделения. Което по принцип показва, че и едното и другото, крият рискове. Но
страховете трябва да се рационализират
и човек доколкото е възможно да запази спокойствие и самообладание.
Изолацията и ограниченията са пагубни за обществото ни в цялост – и икономически, и социално. Ако питат мен, изобщо не бих препоръчал въвеждане на такива мерки. И с маски, и с без тях, хората се заразяват. И с изолация, и без нея, вирусът не може да бъде спрян. Едно е вярно – колкото повече от хората по целия свят преминат през тази инфекция, толкова по-бързо вирусът ще намали своята вирулентност, своято сила да заразява и предизвиква усложнения.
Вирусът и ваксинацията влияят на психиката като предизвикват силно тревожно състояние.
Обикновено седмица след ваксината и три седмици след преболедуване, започва едно постоянно безсъние, главоболие, световъртежи, сърцебиене, задух, рязко колебание на кръвното налягане и др.. Всичко това е придружено със страх. Прекалено много хора гледат и слушат медиите, четат в интернет каква ли не информация.
Появяват се симптоми на нервно- психично напрежение.
Самият вирус удря нервната клетка, затова и през първите дни на болестта се губят обоняние и вкус. При мутацията сега симптомите са хрема, суха кашлица, дразнене на гърлото – те са локализирани в носоглътката. Но въпреки всичко, хората били в болница, изпитват ужас да не попаднат пак там, защото си мислят, че едва ли не болестта се връща. Ако цитираните симптоми не минат за седмица, е добре да се отиде на преглед в болница. Но повечето хора са с изострена психика и нямат търпението да изчакат, а отиват веднага да се хоспитализират, което води до усложнения. Наистина горещо бих препоръчал повече спокойствие и търпение, защото в повечето случаи организмът може да се справи сам.
Затова е важно всеки по възможност да осмисли колко по-вреден е самият страх, отколкото вируса. Той предизвиква безсъние, което омаломощава психиката, а това подтиска физиката, имунитета и сами си влошаваме здравето. Хората трябва да се опитат да рационализират своя стрес и да не се поддават на психоатаки от социалните мрежи и медиите.