От над 30 години насам няма никаква надежда да се пръсне, та да олекне на драгите данъкоплатци, които издържат със заплати и високи осигуровки всички заети в т.нар. публичен сектор. Впрочем, надали щеше да е толкова тежко и непоносимо за гражданите да носят на гърба си огромната армия от служители, ако повечето от тях не бяха така тромави, бюрократични, корумпирани, нагли, нахални, мързеливи и високомерни.
Повод за ново притопляне на застоялата „манджа” с умножаването на чиновниците в прогресивна линия, е освен статистиката на Националния статистически институт за тази порочна и цинична тенденция, и един много верен, но тъжен коментар на известния наш талантлив художник-аниматор, режисьор Тео Ушев. Той живее в Монреал, Канада. От 2010 г. преподава и провежда работилници и майсторски класове в повече от 20 университета и фестивала по света, включително в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия, Лондон, Будапеща и много други. А неговият „Сляпата Вайша”, по текст на Георги Господинов, бе номиниран филм за „Оскар”. Ето неговото мнение:
„Бюрокрация, отдели, сертификати, подписи, печати, ЕГРАБРТЦНАППРЦФХ-ита, на баба ви фърчилото, опашки, лелки зад гишета, лелки пред гишета. Тази държава за 15 г. е превърната в една абсолютно неработеща, нефункционална, задушаваща бюрократична кочина, в която нито една дейност не минава поне през 3 институции. А бюрокрацията е идеалната почва за корупцията. Дори получаването на елементарна пратка от Амазон отнема седмици на Кафкианско мотаене ...
За една седмица в България губя повече време по гишета и опашки, и се срещам с повече чиновници, отколкото за 20 г. в Канада...
Наистина ли смятате, че това е добра за живеене държава? Наистина ли смятате, че животът тук си заслужава ежедневните жертви, нерви, губене на време?”
Предполагам, че повечето от живеещите тук бихме казали, че не понасяме този ред, който ни създават партийните и политически управленски клики през годините. Порядките обаче не са валидни за онези, които поддържат властта – сега и преди. Те не ги досягат, защото действат според нормите на цинизма, че законът е врата в полето, която те заобикалят, не минават през нея. Или иначе казано, те са от правилната страна на гишетата, пред които всички ние, останалите будали, се редим.
И така през годините, въпреки въведените вече някои електронни услуги, наеманите на държавна служба стават все повече и повече. Ако не вярвате, погледнете тази таблица от НСИ, която показва числа и проценти в подкрепа на това твърдение. Дори тази година от началото на
януари до март има увеличаване на назначаваните на службици в изпълнителната власт с близо 800 души !
Напливът през последните години за такива топли кресла е огромен. Защото заплатите и бонусите се увеличават, а работата им е сигурна, особено във време на криза. Примерно, няма ясни официални обяснения, по коя точно причина заплатите на чиновниците бяха увеличени и в край на предходната пандемична, кризисна година с близо 30 на сто. Също така текучеството на кадрите е понамаляло, казват статистиците – пак по тези причини. Зер, кой луд би напуснал такова място на нищоправенето срещу пари!
Това обаче са нашите пари
и никак не е справедливо да не държим сметка за харченето им от управлението. Ясно е, че от години най-големият работодател у нас е държавата, респективно по места общините. Ялови се оказаха поредните обещания за редуциране на администрацията, ерго ограничаване на бюрокрацията, която пък не е тайна, че е родител на корупцията. Иначе и преди близо 4 години и вече бившият ни премиер Бойко Борисов обещаваше да сложи ред в този изкуствено раздуван балон, който все не се пука, и не се пука...