Снощи след тежка коремна операция в „Царица Йоанна” /Исул/ земният свят напусна едно от мъжките момчета в съвременната българска политика – Евгений Бакърджиев.
Приятелите го наричаха просто Бъки, а опонентите му – Валяка. Той е сред знаковите лица на т.нар. „демократичен преход”, а личността му се свързва с куража му да срине мавзолея на Георги Димитров, с ясната и ярка негова позиция, която дори като вицепремиер на Иван Костов отстояваше. И с огромната му любов към ФК „Левски”.. Вероятно е ирония на съдбата, че той унищожи гробницата на комунистическия трибунал, но не успя да разруши идеологията, която все още е важна и е в главите на мнозина в обществото ни. Затова и преходът ни се оказа менте, фасада и заблуда.
Със Стефан Софиянски, бивш служебен премиер и един от най-добрите кметове, които София е имала.
Евгений Бакърджиев е софиянец, от онази порода политици, които, за съжаление, вече са на изчезване – мъжкар, умен, интелигентен, мъдър, лоялен...
За съжаление приживе не всички около него бяха такива и по тази причина той преживя не едно и две предателства от своите.
Евгений Бакърджиев имаше своя професионален път като инженер и проектант и преди да влезе в политиката в зората на демокрацията през 1989 година. Познавах го и имам лични впечатления от него, тъй като съм правила не едно и две интервюта за различни издания през годините, както и много други колеги, разбира се. За последен път се видяхме преди няколко години в едно кафене на Кръста, в Лозенец, където бе неговия дом, офисът му, също. Говореше с много огорчение и болка за пропилените надежди на хората, за изродената политика, за неслучилите се „сини” мечти...
Ето и част от неговата официална биография за по-младите хора, които не го помнят, тъй като някои дори не са били родени по времето, когато той и колегите му от СДС се опитаха да разрушат комунизма и да поставят основите на демокрацията у нас. Струва си идните поколения да го познават и помнят, въпреки противоречията и неуспешните опити. Важна е смелостта и куража да тръгнеш срещу течението.
Кой е Евгений Бакърджиев?
Евгений Бакърджиев е роден на 10 февруари 1955 година в София. Завършва Висшия институт по архитектура и строителство, специалност „Промишлено и гражданско строителство“, и до 1991 г. работи като проектант в различни предприятия, достигайки до поста началник на Конструктивен отдел в „Технострой – СП2“.[1]
След легализирането на политическата опозиция през 1989 година става член на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“, част от коалицията СДС. От 1991 до 1995 година е кметски наместник на район Изгрев към Столична община. През май 1995 година е избран за ръководител на СДС-София и есента за председател на Столичния общински съвет. Ръководи предизборните кампании на Стефан Софиянски за кмет на София през 1995 година, на Петър Стоянов за президент през 1996 година.
С президента Петър Стоянов
Ръководи Националния щаб на протестите и Националната стачка на Обединените демократични сили (ОДС) за сваляне правителството на Жан Виденов и БСП от власт. Председател на предизборния щаб на ОДС за парламентарните избори през 1997 година. Избран е за народен представител в 38-о и 39-о Народно събрание.
При съставянето на правителството на Иван Костов, Евгений Бакърджиев става заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. Ръководи преговорите с „Газпром“ за доставка и транзит на природен газ. Той инициира и ръководи разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров. Разрушаването започва на 21 август 1999 година. Първият взрив е извършен в 14:37 часа. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 година.
В края на 1999 г. е освободен от кабинета по предложение на министър-председателя Иван Костов за структурни и персонални промени. През ноември 2001, след двете последователни изборни загуби на СДС през същата година, открито иска оставките на ръководството на СДС. Скоро след това е изключен от СДС и основава нова партия– Български демократичен съюз „Радикали“.”
Ето какво написа съратникът му Стефан Иванов от СДС
Толкова много битки заедно, толкова много емоции. За него мога да говоря много. Ще кажа обаче само няколко неща.
Най-важното е, че Евгений беше и си остана истински мъж. За разлика от много плужеци, които се въртяха около него.
С него не сме били на едно мнение доста пъти. Например аз бях против превръщането на СДС от коалция в единна централизирана партия, а Евгений и Христо Бисеров се превърнаха в копия на тази идея и разчистиха терена на Иван Костов. Разбира се, след като му свършиха мръсната работа и дадоха партията в ръцете на "новата реколта седесари", той ги разкара. За него хората никога не са значели нищо. Спомнете си само какво се случи на Александър Божков.
Евгений преживяваше предателствата.
И до днес не могат да излязат от съзнанието ми редица публични личности, които се мазнеха отвратително около него, а след това станаха първи костовисти и го оплюха публично. Едни му бяха заместник-председатели в СДС-София, други той беше направил депутати и какви ли не. Ритаха го с обувките, които той им беше купил. Прие го с усмивка. Поне външно. Години по-късно аз изживях същото.
Остана един от много малкото политици, които предприеха конкретни действия срещу символите на комунистическата диктатура, която единствено България от бившите комунистически страни не осъди докрай и затова сме в това положение и днес - далеч след Румъния и Албания.
Евгений е голям човек. Само който знае истинската история на личния му живот, знае и доказателствата, но това е безспорен факт!
Евгений беше личност.
Както повечето политици от първите десетина години на прехода. Личност със своя собствена светлина. Заради това го уважаваха и чуждите.
Преживявахме истински и с него, и с баща му - бай Стефан, Бог да го прости, не един подем и неуспех на любимия ни футболен "Левски"...
Както всеки земен човек, и Евгений сигурно има своите грехове. Създателят ще го съди и дано му прости за тях.
Но аз ще запазя от него добри спомени.
За последно го видях миналата година, когато дойде на представянето на романа ми "Песента на славея" в Столична библиотека. След това се чухме по веднъж, за да си честитим лични празници. Толкова!
Някога ще се срещнем пак, макар и не тук.
Бог да те упокои сред праведните!”