Прайд значело гордост. Трябва да си го повтарям за да не го забравя. Защото това, което видях онзи ден не е гордост. Пардон, гордост е, ама една такава опърдяна гордост, с която
си горд не с това какво си направил, а с това какво си ти. Ама какво си ти? Ти си това, което си, но затова трябва ли чак пък да си горд? Тогава и фикусите трябва да са горди, защото са фикуси. Явно това е някакво съвременно бигбрадърско течение във философията, извираща от живителните сокове на плеймейта.
В рамките на тридесет години видях падението на гей обществото. През деветдесетте години само крайни лумпени и видиотени типове имаха спорове с тях. Тогава да мразиш гейовете беше знак на неинтелигентност. Гейовете бяха като розов папагал, който успяваше да забавлява както себе си, така и всички останали. Да забавлява ненатрапливо. Дори не разбрах кога гей обществото от една любопитна прослойка се превърнаха в някакви пищящи „гретитумберг“, които изискват нещо, при това го изискват някак заплашително.
Без да задълбавам, дочух, че гейовете искат да заявят, че не искат да ги бият и искат да сключват брак. Това да стане чрез изразното средство – „следване на камион, обкичен с розови балони“.
За боя – браво! Това е нормално човешко искане. И аз искам да не ме бият, но затова не си монтирам розови балони на задника и не изкарвам целия наличен ресурс на МВР на улицата, за да ми пази същия този задник. Сигурен съм, че нито един човек не си е променил възгледите в резултат на вашия парад. Така че това е един ресурс хвърлен на вятъра.
Това, което правите не е любов. Любов е когато обичаш, а не когато врещиш. Любовта е интровертна. Мантрата за показната любов обслужва производителите на стоки и търговците. Те инвестират в показната любов. Колкото по-показна е тя, толкова по-голяма печалба. На този прайд любов не видях. Имаше напън, невроза и напрегнати лица. Някой ви е излъгал, че това е любов, но не е. Това е махленски шум. Нещо като футболна агитка, но по-розова, по-стресирана и думата к@р е заменена с любов.
Колкото до сватбите – хора, разберете, че това е традиция за продължаване на рода. Знам, че тази традиция е мощно осрана, но все пак е такава. Разбира се, че е правилно да се унаследявате, да имате право да си ходите на свиждане в болниците, но това са все юридически преодолими препятствия. Затова сватба не е необходима. Пожелавам да получите час по-скоро правото на сватбен ритуал. Чак тогава ще схванете колко ресурс сте изразходвали за такова безполезно желание.
А сега за гордостта!
Тиванските хоплити не са били велики войни, защото са се праскали отзад, а защото са се биели свирепо и са умирали за каузи извън тях и техния задник. Приликата ви с тях е никаква!
Съсредоточете се не към пола, а към мисълта. Мозъкът е по-важен орган от задника.
Следващия път този предоволен ресурс, който ви се подарява не го остойностявайте в розов латекс, а в нещо полезно. Малоумната ни държава има нужда от полезни неща. Леле как ще ме възхитите, ако дарите парите ви за следващия прайд в оборудването на някоя болница. Не е казано, че точно това трябва да правите. Измислете си го вие. Тогава ще видите какво значи гордост и няма да имате нужда от никакъв прайд. Гарантирам.