С акад. Георги Марков днес си говорим за държавния преврат в България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. Какви са поуките и за какво да внимават политиците днес?
Академик Марков е популярен и уважаван български историк, преподавател, автор на много книги и публикации на исторически теми. Бил е 10 години директор на Института по история към БАН. Днес той се шегува, че работата на един академик е да обобщава и той прави точно това - обобщава в книги своите познания.
След Първата световна война и в резултат на поредните национални катастрофи, българското общество силно се поляризира и се разделя. Старите буржоазни партии са в криза, обществото олевява и на власт идва Българския земеделски народен съюз, лява партия с ръководител Александър Стамболийски. Първоначално той прави полезни реформи, в т.ч. и здравна, но постепенно се самозабравя и си въобразява, че може да замени демократичната власт. Тогава в България над 80 на сто от хората живеят на село и Стамболийски залита като заявява: „Ние ще управляваме основно”. Променя Конституцията, за да получат основно мнозинство и държи една реч, в която самоуверено казва, че ще управлява най-малко 20 години.
Негова голяма грешка е, че обявява война на града,
не само на буроазията и че настройва селата срещу градовете, пали война срещу интелигенцията, срещу ВМРО праща жандармерията и т.нн. Бил е уверен, че е непоклатим.
Военният съюз активизира своите структури, срещат се с ВМРО и решават, че трябва да бъде извършен държавен преврат. Добре е да се знае, че цар Борис III не е одобрявал идеята за преврат, както се твърдеше преди. Царят се е съмнявал, че земеделците са достатъчно силни да окажат съпротива. Но не може да се твърди също така, че превратът е бил фашистки. Срещу насилственото завземане на властта има сериозна съпротива, в която участва и самият Стамболийски.
Пучът е проведен съгласно предварителните планове с начало сутринта на 9 юни, а по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. Правителството на Стамболийски е свалено и е създадено ново, начело с Александър Цанков.
Парадокс е, че след като Стамболийски бяга във вилата си в пазарджишкото село Славовица и на сутринта му казват, че вече не е министър-председател, той не вярва – до такава степен се е самозабравил.
После Александър Стамболийски отива в селото на съпругата си Голак, влиза в кръчмата и там селяни го връзват и предават на новата власт на 14 юни.
По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.
Какви са изводите от Деветоюнския преврат?
Политиците днес трябва много да внимават, защото от един политически сблъсък може лесно да се стигне до гражданска война. Както е станало след 9 юни 1923 година и продължава десетилетие.
Политиците не бива да разпалват страстите така, че хората да бъдат изкарвани на улицата, много да внимават, а не да се стремят да се възползват от противопоставянето на едни българи срещу други.
Когато се коментират исторически събития, не бива да се правят партийни оценки, а да се набляга на националния анализ за случилото се. Превратите и терора са средства, които ожесточават хората и ги насъскват едни срещу други. Имаме голяма нужда от помирение, от единение и е важно всеки политик да се стреми да допринесе затова.