Има една инициатива – Капачки за бъдеще. Не може да не сте я чували. Благородна инициатива. Изискваща от теб нещо микроскопично. Даваш една никому ненужна капачка и по този начин осигуряваш бъдеще. Но тук идва количественият въпрос:
Колко пластмасови капачки трябва да съберем за да имаме, ако не чудесно, то поне свястно бъдеще? Колко?
С капачки може да се купи нов термометър. Ново легло също. Одеяла. Чаршафи. Но ще се купи ли нов ядрено магнитен резонанс. Да кажем, че да. А заплатите на докторите в капачки ли ще ги даваме или ще ги обменяме по някакъв курс капачка-лев? Колко е месечната издръжка на „Пирогов“ в капачки?
А учителите? Те не са ли съществен, да не кажа основен елемент във възпитанието на бъдещето ни? За тях колко капачки ще трябват? И кога да им ги даваме – преди или след голямото междучасие? Таксиметровите шофьори ще имат ли курсове в капачки на километър?
В същото време постоянно изскача новина за някой нов откраднат милиард,
не в капачки а в лева или евро, и нищо. В новините му се отделя толкова внимание, колкото на два бидона капачки. Разбирате иронията, нали?
Ако, все пак, нашето бъдеще ще се решава с капачки, е добре да знаем:
Колко капачки трябва да събера, за да има детето ми бъдеще?
Има ли някакъв законен начин да прехвърля моите капачки на детето ми, за да му дам по-добро бъдеще? (При положение, че аз писмено се отказвам от бъдеще.)
Колко струва един бъбрек сметнато в капачки, разбира се?
Може ли ценова листа в капачки на черен дроб? Също, кои аптеки се очаква да работят с капачки?
Здравната каса с капачки ли ще оперира?
Кога влоговете ни в банките ще бъдат трансферирани в капачки? А цената на хляба в капачки? Защото, ако не ядеш умираш и тогава за какво бъдеще говорим?
Но докато ние събираме пластмасовото си бъдеще в бидони от минерална вода, по- да ги наречем различните измежду нас, търгуват бъдещето ни за пари. Разделението е видно. За едните парите, за другите капачките. Затова се очакват и две успоредни бъдеща. Едното е за тези с парите, а другото за капачките.