Покрай скандалите с уволнените висши държавни чиновници, сред които и шефът на ДАНС Димитър Георгиев, бившият финансов министър Симеон Дянков излезе с предложение службата да бъде закрита, а парите за нейното съществуване да се дадат за култура. Има ли драма в кадровите кадрили при смяна на властта? Може ли без контраразузнаване? Кой кого и защо подслушва у нас – разговарям с адвокат Емануил Йорданов, бивш депутат от СДС и министър на МВР /1999г.-2001 г. в правителството на Иван Костов/.
ДАНС беше създадена по време на тройната коалиция и тогава всички останаха с впечатлението, че това се прави, за да може контраразузнаването да се извади от състава на МВР. Дори мисля, че за определен период от време и ГДБОП беше под тази шапка. Странно беше, че присъединиха дори онази структура, която към Министерството на финансите отговаряше за прането на мръсни пари. Така се получи едно доста не хомогенно формирование, но силата на вътрешния министър не беше намалена. Спомням си дори, че не се разбра кой точно е внесъл законопроекта за създаването на тази структура. По онова време участвах в едно радиопредаване, в което дойде висш представител в БСП и каза, че
проектите на законите се правели в МС.
Ако приемем, че контраразузнаването е основната част от ДАНС, то няма държава, в която да липсват такива служби. Това е задължителен елемент от структурата на държавната администрация. Така че всякакви приказки за нещо друго, говорят за непознаване на същността на нещата в тази област.
Вярно е обаче това, което преди време каза проф. Николай Радулов, че ако утре закрият ДАНС българите няма и да разберат, защото не знаят и не се интересуват от работата на службата. Но не е възможно и не си представям как би работил който и да е министър-председател без контраразузнаване – то е гръбнакът на ДАНС.
Колкото до уволнението на директора на тази държавна служба, аз не разбирам
защо е решил да се изживява като вечен началник.
Животът се променя, задачите пред тази структура също. Когато има съмнение, че едно назначение е предимно политически мотивирано, е нормално при смяна на политическата обстановка да има друго кадрово решение. Сменят се президент, премиер, министри и т.н., обаче видите ли директорът на една агенция не можело да се пипа, защото това щяло да унищожи националната сигурност!
Подслушването през последните години е подробност от пейзажа.
То е повсеместно и безобразно. Има много примери като „Ало, Ваньо” и т.н., но всички тези скандали остават незавършени, нямат финал, защото на управляващите никога не им достигна смелост да изнесат цялата истина по тези случаи. Защото, когато ние например чуваме един запис с гласа на премиера, някой ни обснява, че този запис е направен незаконно. Но онова, което се чува от записа предполага работа на редица държавни органи и на първо място на прокуратурата. Вместо да се работи по тези случаи, някои са пращани на дипломатически длъжности в чужди държави. Ето защо не бива да се чудим защо скандалите с подслушванията се умножават и появяват периодично в общественото пространство. Сега виждам амбиция от страна на служебния кабинет да доведат до край изясняването на последния скандал с подслушването. Дано нещата да се случат!
За ДАНС е много важно да се управлява по нов начин, така че да не възникват никакви съмнения в смисъла на съществуването на службата.